Бъдещето е на тези, които вярват в мечтите си - откровено от Елинор Рузвелт

от 17 фев 2020г., обновено на 19 фев 2020г.

Анна Елинор Рузвелт, съпруга на американския президент Франклин Делано Рузвелт, освен че носи титлата Първа дама на САЩ, е и Първа дама в сърцата на мнозина. Елинор е блестящ дипломат и всеизвестен филантроп, а с отдадената си работа заради огромната си любов си към хората се превръща постепенно в една от най-уважаваните и значими жени в света.

Дъщеря на Елиът и Анна Хол Рузвелт и племенница на 26-тият президент Теодор Рузвелт, малката Елинор израства в семейство, отдадено на служба в полза на обществото, с което по-късно оставя траен отпечатък в историята на Америка. По повод кандидатурата на Хилъри Клинтън за президент на САЩ възникнаха множество коментари, един от които проблясва особено с остротата си: "Америка вече е имала жена президент."

Всеки от нас има свой човек гигант, модел за подражание, благодарение на когото тайничко израстваме и се извисяваме над мечтите си. Петнадесетгодишната Елинор се записва в интерната "Алънсууд" в покрайнините на Лондон, където бива дълбоко повлияна от директора - французойката Мари Силвестър. Интелектуалният стремеж на Силвестър и страстта й към пътешестването и превъзходството - към всичко, освен спортовете - събужда сходни интереси в Елинор, която впоследствие описва прекараните три години там като най-щастливия момент в живота й. През 1902 година бъдещата първа дама се завръща в Ню Йорк, вдъхновена и готова да се отдаде на обществените си стремежи.

Точно тогава нейният далечен братовчед Франклин Рузвелт започва да я ухажва, и в резултат двамата Рузвелт стават семейство Рузвелт три години по-късно. Интересите и вкусовете за забавление на Франклин не съвпадат със сериозността и професионалната съсредоточеност на Елинор, затова бъдещият президент се налага да си намира компания за увлечения извън семейното ложе.

Франклин Делано Рузвелт, 32-ият президент на САЩ, у дома заедно със съпругата си Елеонора, 1941 г.

Всеотдайната Елинор продължава упорито да се бори за живота и хората и продължава доброволческата си работа по време на кървавата стихия на Първата световна война, грижейки се за ранените войници. Именно тази част от живота й изгражда чувството й за собствено достойнство, или както по-късно пише самата тя: "Обожавах работата си тогава… бях отдадена напълно."

Впечатляващият мащаб на дейностите на Елинор и яркото й застъпничество към общочовешки каузи по време на 12-годишния й период като първа дама я превръща в почти толкова обществено значима личност, колкото е съпругът й. Госпожа Рузвелт провежда редовни пресконференции в Белия дом с жени журналисти, създава услуги, управлявани изцяло от жени, и служи като "очите и ушите" на президента, поддържайки успешно мандатите на съпруга си.

Елинор Рузвелт участва активно в съставянето на Всеобщата декларация за правата на човека.

Елинор Рузвелт напуска земната си служба и се отдава на небесната през 1962 година на 78-годишна възраст. Преди смъртта си Рузвелт е определяна като "една от най-уважаваните жени в света", "Ню Йорк Таймс" я нарича "обект на почти всеобщо уважение", а според президента Труман Елинор е "Първа дама на света". През 1999 г. госпожа Рузвелт заема 9 място в класацията на "Галъп" за най-почитаните личности на 20-ти век. Автор на почти 30 книги, първата дама е посмъртно отличена в Националната зала на славата на жените през 1973 г. По-късно е учредена и Наградата на фонда на Елинор Рузвелт за "индивидуален, проектен, организационен или институционален впечатляващ принос в равенството и образованието на жени и момичета".

Елинор Рузвелт във временната централа на ООН, езерото Съксес, Ню Йорк, 1946 г.

През 1996 година е открит паметникът на Елинор Рузвест в парка "Ривърсайд" в Ню Йорк с водещ - първата дама Хилъри Клинтън. Това е първият паметник на жена в парк в Ню Йорк. Година по-късно е открит мемориалът на президента Рузвелт, включващ бронзова статуя на Елинор пред емблемата на ООН. Това е и единственият президентски мемориал, включващ Първа дама.