Болница в Канада разрешава свиждане на домашни любимци на болни пациенти

Домашните любимци могат да повдигнат настроението ни, когато не се чувстваме добре. За хората, които са хоспитализирани в една болница в Канада, далеч от семействата и домовете, тези космати приятели са спасителен пояс, радост и утеха в предсмъртните им часове.

И всичко това благодарение на една личност - Захари Ноубъл. Захари умира едва на 25 години, без дори да види какво оставя след себе си и на колко хора е помогнал и продължава да го прави. Всичко това благодарение на разработена от него програма за грижа за тежкоболни пациенти, които са дълго време в лечебно заведение.

Всичко започва, когато Захари Ноубъл е диагностициран с Болестта на Ходжкин. За съжаление мъжът е с агресивна форма на заболяването и постоянно е подложен на химиотерапия. Той прекарва много време в болницата и копнее единствено да види любимите си кучета. А медицинският екип сбъдва тази му мечта.
Захари се радва на две посещения на неговите домашни любимци и се чувства значително по-добре след тях. Последните си дни той прекарва в компанията на най-добрия си приятел - кучето Чейс.

„Наблюдавахме промяната в нивото на стреса, желанието му да се оправи, за да се прибере вкъщи. Тези срещи с животинките повдигнаха цялостния му дух”, споделя неговата леля Дона Дженкинс. Именно тя е човекът, на когото Захари разкрива своята идея. Мъжът моли леля си да му даде предсмъртно обещание, че ще реализира неговата идея. И тя го прави.

След една година усилия се ражда Zachary's Paws For Healing -  инициатива, която събира болни пациенти с техните домашни любимци. Смята се, че е сред първите - ако не и първата - по рода си в Канада.

Дона работи в тясно сътрудничество с медицинския персонал на болницата, както и с институцията за контрол върху инфекциите и доброволческите служби, за да разработи всички необходими процедури и политики. Това е наложително заради безопасността на пациентите – всички те да бъдат защитени от потенциални инфекции или бактерии, които една подобна среща може да причини. Екипът на Zachary's Paws For Healing оценява безопасността и на всяко животно преди посещението. Важно е да се разбере дали околната среда ще бъде твърде стресираща за него. Ако има някакви рискове за животните, те няма да бъдат допускани на среща със собствениците си.

„Болниците могат да улеснят посещенията на домашни любимци, но основната пречка е количеството документи, включени в работата, и гарантирането, че животните преминават през редица изследвания”, споделя Дона.

Резултатите не закъсняват.

Дженкинс казва, че дългосрочните пациенти са „потиснати, изтощени  и често се чувстват изолирани от нормалния си живот.

"Те се затварят, не комуникират с никого. Когато им занесем домашен любимец техните жизнени показатели се подобряват и лицата им се озаряват. Тези същества напомнят на хората, че трябва да се борят и има причина да се приберат у дома."

Вел Сноукфон, директор по комуникациите на болницата, споделя, че след стартирането на проекта се забелязва осезаема разлика при пациентите.

Благодарение на Захари и Дона, много хора успяват да видят любимите си приятели, а някои от тях го направиха за последен път. Но ние сме сигурни, че това им е помогнало да забравят за своята изолация и да намерят малко повече подкрепа и надежда в последните си мигове.

Редактор: Илияна Кръстева

Източници: buzzfeed.com; zacharyspawsforhealing.com

Снимки: facebook/ zacharyspawsforhealing