Болест в сянка: Живот с гранично личностно разстройство

Много психични разстройства остават в сянка и граничното личностно разстройство не е изключение. Въпреки че състоянието все още не е добре разбрано от специалистите по психично здраве, Алисън Греъм е типичен пример за гранична личност.

Младата жена се сблъсква за първи път с граничното личностно разстройство, характеризиращо се с хронична нестабилност в отношенията и екстремни емоционални реакции, когато започва да изучава психология в училище. „Двама мои приятели казаха: „Не искаме да бъдем злобни, но това наистина звучи като теб...“, спомня си Греъм. „Чувствах, че са прави, че отговарям напълно на това заболяване.“

>>> Какво е гранично личностно разстройство

Отключване на състоянието

Проблемите започват още в ранна детска възраст. Греъм израства в нещастно семейство – с баща, който прекалява с алкохола, и майка, която страда от депресия. Тя е едва на 12 години, когато баща й ги напуска, и на 13, когато родителите й се развеждат. Неприятните преживявания провокират желание за самонараняване, гняв и дистанциране у младото момиче, което според лекарите се дължи на стреса в училище.

Въпреки че Греъм се представя много добре в училище, в шести клас нещата се променят коренно – успехът й се понижава драстично, което е провокирано от нестабилно психично състояние. Стига се дори до опит за самоубийство, когато е на 18 години. „Получих доста пари за 18-ия си рожден ден и ги похарчих за алкохол.“, споделя Греъм. „Казах, че възнамерявам да скоча от покрива на сграда, поради което някой извика спешни медици.“

След няколко години опити да разбере състоянието си и да живее с него, специалист по психично здраве потвърждава подозренията й. „Тя се обърна към мен и каза: „Чувала ли си някога за гранично личностно разстройство.“ След пълно обследване и оценка през март 2019 година Греъм е диагностицирана с психичното разстройство.

Проблемите с психичното здраве остават в сянка

Смелостта на хората да разкриват проблемите си, насърчени от честността на редица знаменитости, води до промяна на отношението към много психични заболявания през последните години. Въпреки това хора, страдащи от състояния, сред които шизофрения, психоза, биполярно разстройство и гранично личностно разстройство, продължават да се сблъскват с дискриминация.

Живот с гранично личностно разстройство

Граничното личностно разстройство е сред по-малко известните психични заболявания, но за сметка на това е едно от най-трудните за справяне. Засегнатите се сблъскват с главозамайващи възходи и падения, заедно с параноя, импулсивност, мания, ярост, негативно мислене, криза на идентичността и невъзможност за самоуспокояване. Промискуитетът, безразсъдството, самосаботажът и злоупотребата с вещества са също част от признаците на състоянието.

Някои анализи показват, че граничното личностно разстройство засяга до 2% от населението в световен мащаб, въпреки че повечето показатели, свързани с честотата на психичните заболявания, са само ориентировъчни. Приблизително един на всеки 10 души със състоянието извършва опит за самоубийство.

Според някои лекари броят на хората, страдащи от гранично личностно разстройство, нараства.„Симптомите обикновено се проявяват в млада възраст.“, казва д-р Айенг Пуспитасари, психолог в Mayo Clinic в Минесота. „Много пациенти се борят със самонараняване, изгаряне, порязване. Мнозина се сблъскват със зависимост, злоупотреба с вещества, неистови усилия да се справят със страданието си.“

Разкази от първо лице

Експертите смятат, че заболяването произтича отчасти от генетична предразположеност и отчасти от социални и екологични фактори, като тежкото детство се смята за общ знаменател. Скорошно проучване на учени от Университета в Манчестър установява, че хората с граничното личностно разстройство по-често съобщават за насилие в детството, отколкото тези без психично заболяване. „По-тежките случаи се наблюдават при хора, които са жертви на физически насилие, сексуално насилие или изоставяне.“, коментира Джеролд Крейсман, американски психиатър, работил с пациенти с граничното личностно разстройство в продължение на 30 години.

Кейти Уолш вярва, че при нея състоянието се отключва от това, че е била сексуално малтретирана от член на семейството в детска възраст. Въпреки че съобщава за насилието, никой не й обръща внимание, докато извършителят не посяга на други деца. По-късните взаимоотношения на Кейти с мъже, които често са много по-възрастни от нея, включват физическо и емоционално насилие. В крайна сметка Уолш се озовава в затвора, самонаранявайки се и борейки се за живота си.

Мик Финеган, 37-годишен жител на Дъблин, диагностициран с гранично личностно разстройство, също вярва, че състоянието се дължи на тежкото му детство. „Бях просто дете, в чието семейство всички бяха алкохолици и хероинозависими. Бях на 16 години, когато ме изгониха от вкъщи.“

„Наранила съм много хора и се чувствам ужасно от това“

Но докато хората с други психични заболявания получават подкрепа от семейството си, животът с пациенти с граничното личностно разстройство може да се окаже тежко предизвикателство. „Наранила съм много хора и се чувствам ужасно от това. Не искам да бъда такава.“, споделя Греъм. „Трябва да пазя заболяването си в тайна, защото мнозина отбягват хора с граничното личностно разстройство, защото те са манипулативни. Не искат такива приятели, от което ме боли, защото се опитвам да бъда по-добра. Това не е по моя вина.“

>>> Как да общуваме по-лесно с близък, страдащ от гранично личностно разстройство

Състоянието също е невероятно предизвикателство за медицинските служби, полицията и екипите за спешна помощ, което води до конфронтация и взаимно недоверие. Греъм дори попада в ареста заради навлизане на влакови релси. „Висока съм 150 см, но бяха нужни трима полицаи, за да ме удържат.“, споделя младата жена. „Чувствам, че се отнасят към мен като към търсач на внимание, без да се интересуват от състоянието ми.“

Диалектическа поведенческа терапия

Налично е лечение, което, макар и да не е широко достъпно, показва обещаващи резултати. Диалектическата поведенческа терапия е дългосрочна програма от индивидуални и групови терапии, чиято основна идея е приемането на живота такъв, какъвто е, а не такъв, какъвто се предполага, че трябва да бъде.

В St Andrew’s Healthcare в Нортхемптън – едно от около 450-те заведения, предлагащи диалектическа поведенческа терапия в Обединеното кралство – пациентите участват в групова терапия, индивидуални сесии и коучинг.

„Пациентите често приемат лекарства заедно с терапията, но те сами по себе си не могат да бъдат решението на проблема.“, казва д-р Пийт Макалистър, психиатър в St Andrew’s Healthcare. „Лечението показва добри резултати, но е малко като да се запишеш на фитнес. Записването не помага, нужна е упорита работа.“

Възстановяване

След провеждане на интензивни курсове, включващи диалектическа поведенческа терапия, Уолш не се е самонаранявала от две години. Сега, в средата на 30-те си години, тя е спокойна, събрана и способна да говори открито за проблемите с психичното си здраве. Уолш дори споделя как вижда живота си след 10 години. Нейната цел е да пътува из страната, да говори за граничното личностно разстройство, да споделя историята си и да провежда семинари, с цел повишаване на осведомеността за заболяването.

Финеган казва, че възстановяване може да не е точната дума. „Човек не спира да се чувства по начина, по който се чувства. Не спира да има ретроспекции. Те не изчезват, но човек се научава как да се справя с тях. Развиват се механизми за справяне.“

През последните няколко месеца Греъм работи като асистент по продажбите и с нетърпение очаква да се включи в група за диалектическа поведенческа терапия. Младата жена е забележително оптимистично настроена относно заболяването си. Но именно това е влудяващото при граничната личност – в един момент плачеш, а в следващия се чувстваш добре.