Безопасни ли са пептидите за инжектиране

Акценти

Инфлуенсъри, спортисти и влиятелни личности от различни сфери не спират да рекламират пептидите, твърдейки, че ускоряват заздравяването на рани, улесняват отслабването и забавят стареенето. Дали е така наистина?

Какво представляват пептидите

Пептидите са късоверижни аминокиселини. Някои видове се образуват по естествен път и имат тясноспециализирана функция. Такива са например хормоните инсулин, окситоцин и вазопресин, които регулират съответно нивото на кръвната захар, социалното поведение и задържането на вода и кръвното налягане. Други пептиди се получават след разграждането на протеините в тялото (включително след храносмилане).

През последните години обаче се засили интересът към пептидите с терапевтична цел – от редуциране на теглото през забавяне на стареенето до зарастване на раните. В тази група попадат одобрени за отслабване медикаменти със синтетични пептиди, които имитират действието на естествените хормони – семаглутид и тирзепатид.

Тук е важно да отбележим, че много пептиди не са тествани и проверени от регулаторните органи. Това са експериментални пептиди, които се инжектират в домашни условия.

Кой се интересува от инжектиране на пептиди

Първоначално пептидите са били нишов продукт, който се е използвал най-често от бодибилдъри. Постепенно интересът към тях се засилва, особено към комбинацията BPC-157 и TB-500, известна като Wolverine stack, за бързо заздравяване на рани. Други популярни пептиди са CJC-1295, MK-677 и ипаморелин за изграждане и натрупване на мускулна маса и GHK-Cu заради предполагаемия му антистареещ ефект.

Има ли научни доказателства за ползата от пептидите

Учени предупреждават, че повечето експериментални пептиди не са проучени задълбочено. Ако все пак са проведени някакви изследвания, те са върху клетки или животни.

Наскоро публикуван анализ сочи, че пептидът BPC-157 „може да помогне за възстановяването на сухожилията и мускулите, но този негов ефект не е доказан в рандомизирани клинични изпитания върху хора.“

От прегледаните източници става ясно, че други два пептида – TB-4 и сходния на него TB-500 – могат да допринесат за образуването на кръвоносни съдове и регенерирането на увредената тъкан, но проучванията отново са върху клетки или животни. Изследователите твърдят, че няма данни за проведени клинични опити с TB-500 върху хора. Освен това, и двата гореспоменати пептида са забранени за употреба от професионални спортисти.

Не по-малък е проблемът с липсата на информация относно показания, дозировка, честота и продължителност на приема.

Рискове, свързани с употребата на пептиди

Проф. Адам Тейлър от университета Lancaster подчертава, че ползите, установени по време на изпитания върху клетки и животни, невинаги се наблюдават и при хората.

Наличие на примеси и ендотоксини

Освен за чистотата на пептидите, Тейлър е скептичен и относно състава им. Той не изключва наличието на други опасни за човека вещества, включително бактериални ендотоксини, които могат да причинят септичен шок.

Повишаване нивото на пептиди в организма

Специалистът уточнява, че нивата на пептидите, които се произвеждат по естествен път в тялото, са относително постоянни. При инжектирането им, тези нива биха се повишили, което крие риск за здравето. Също така, тъй като голяма част от пептидите участват в различни процеси в организма, е възможно да настъпят неочаквани промени със сериозни последици.

В някои видове тумори пептидите се произвеждат в по-големи количества, което означава, че добавянето им отвън може да е проблематично. "Няма доказателства, че е така, но бихте ли рискували, ако имате възпаление или ранни признаци на рак, да претоварите организма си и да ускорите растежа на тумора“, казва Тейлър.

Опасни взаимодействия с други медикаменти

Специалистите предупреждават, че при самоинжектиране на пептиди в кръвта може да попадне и въздух, което също е опасно. Не бива да се подценяват и възможните взаимодействия с други лекарства, които човек приема.

"Ако настъпят краткосрочни негативни ефекти, е много вероятно пациентът да не ги забележи. Ако нещо започне да се случва, но бавно, той отново няма да обърне внимание, докато вредата вече не е факт“, смята Тейлър.