Баба е пристрастена към смартфона си – трябва ли да се намесим и как

Едва ли някой се притеснява, че хората в напреднала възраст могат да се пристрастят към мобилните си телефони и да не се отделят от тях. Мислим си, че това е характерно за младото поколение. Е, оказва се, че проблемът се среща и сред възрастните. Как да постъпим, ако забележим, че нашите баби, дядовци или родители не отлепят поглед от екрана? Трябва ли да предприемем нещо въобще или е по-добре да ги оставим на мира?

Когато бабата на Джойс се премества да живее с нейното семейство, всички са повече от изненадани да разберат, че тя е зависима от своя смартфон. Държи го до себе си, докато се храни, носи го навсякъде из къщата, прекарва часове наред, ровейки в него, въпреки че има задачи, които би трябвало да свърши.

Близките й са объркани и не знаят как да постъпят. Когато все пак решават да повдигнат въпроса, 79-годишната жена реагира отбранително и отрича, че има проблем. „Нося го със себе си, за да го чувам, ако някой ми се обади“, обяснява тя. Всъщност телефонът й много рядко звъни и, ако се случи, никога не е свързано с нещо спешно.

73% от хората в напреднала възраст използват активно интернет

Бабата на Джойс не е единствената. Според статистиката ръст в използването на мобилни устройства се наблюдава не само сред подрастващите и младежите, но и сред хората в напреднала възраст. През 2000 г. интернет потребителите над 65-годишна възраст са едва 14%, докато през 2025 г. делът им е шокиращо висок – цели 73%.

Защо възрастните хора се пристрастяват към мобилните телефони

Всъщност те са не по-малко уязвими от тийнейджърите, но причините са различни. Много от тях са самотни и живеят изолирано. Пандемията ги откъсна още повече от околния свят.

Възможно е също така просто да не осъзнават, че прекарват твърде много време онлайн и да не могат да поставят здравословни граници.

Д-р Дейвид Грийнфийлд, основател на Центъра за интернет зависимост и професор по психиатрия, споделя: „Имам много пациенти между 50- и 70-годишна възраст, някои са и по-възрастни дори, но не мисля, че някога ще бъдат повече от милениалите.“ Той уточнява, че смартфоните са създадени да удовлетворяват потребностите на човешкия мозък, което означава, че лесно могат да доведат до компулсивно поведение, а понякога и до зависимост.

Смартфонът и допаминът в мозъка

„Смартфонът е най-малката ротативка в света. Всеки път, когато човек премине онлайн, нещо го изненадва. Не знае какво ще прочете в социалните медии, каква сделка ще му предложи някой магазин, как ще завърши играта, която играе, или какви съобщения ще получи“, допълва психиатърът. Мозъкът е устроен да произвежда допамин, когато се натъкнем на нещо ново, различно и вълнуващо. Затова, всеки път, когато чуем звука за известие, в мозъка ни сякаш светва зелена лампичка, която предупреждава за поредна доза допамин. „Ето защо хората си проверяват телефоните стотици пъти на ден. Това е пристрастяване, и то много силно“, казва Грийнфийлд.

От друга страна е по-лесно да подценим зависимостта към смартфона, тъй като ефектите от нея не са толкова видими. Някои от нас биха си казали: „Е, какво толкова, ако баба влезе във Facebook, докато вечеря? Тийнейджърите го правят редовно.“

Тук е моментът да обърнем внимание на смъртоносната опасност, която крие компулсивната нужда от проверяване на телефона по време на шофиране.

През 2014 г. 3179 души в Щатите губят живота си на пътя заради разсейване, а 431 хиляди са ранени. Статистиката сочи, че младежите са по-склонни да изпращат съобщения или имейли, докато шофират, но и възрастните го правят. Според проучване 2,2% от хората над 65 години, претърпели катастрофа, признават, че са чели съобщение или са изпращали имейл непосредствено преди инцидента. При тях рискът е много по-голям, защото с напредването на възрастта реакциите им се забавят.

Трябва ли да се намесим, ако бабата/ дядото е пристрастен към телефона си

Отговорът на този въпрос зависи от обстоятелствата. Ако се притесняваме, че тяхната зависимост вреди на връзката им с внуците например, може би е добре да поговорим. Според психолога Сара Димърман намесата е желателна, в случай че децата остават дълго време с баба и дядо. Ако гостуването е за няколко часа, може би ще успеят сами да се въздържат от използване на телефона. Ако обаче малчуганите пренощуват в техния дом, ще им бъде трудно да се преборят с желанието си за ден или два.

Разбира се, бабите и дядовците може просто да използват телефона си, за да гледат заедно детски видеоклипове в YouTube или да играят на игри, в което няма нищо лошо. Притеснително е, ако го правят почти постоянно.

Димърман не препоръчва рязката или агресивна намеса. Тя е на мнение, че малко допълнително екранно време не би навредило на децата. Разговорът с възрастните ни родители е неизбежен, ако забележим, че връзката им с малчуганите страда.

Конструктивен разговор

Можем да им кажем, че тяхното поведение е неприемливо за нас, особено ако не обръщат внимание на децата ни, защото са в интернет. Психолозите съветват да им обясним спокойно, че времето, което прекарват заедно, не е качествено, ако не ангажират цялото си внимание с тях.

Обвиненията няма да помогнат. По-добре е да подходим с уважение и разбиране. Можем да им изложим нашата гледна точка за употребата на мобилни телефони и да им напомним, че поведението им е модел за подражание за внуците. Вместо с нападателното „Ти си постоянно с телефона в ръка“, можем да започнем разговора с „Забелязах, че“ или „Надявам се, че ще можеш да“.

И, не на последно място, за да бъдем чути, трябва да изберем момент, когато възрастният ни родител не използва телефона си.