Архангелова задушница – традиции и обичаи

В първата събота преди големия празник Св. Архангел Михаил, Архангеловден, православната църква почита Архангеловата задушница. Тя е сред трите най-големи задушници и е известна още като Архангелска задушница, Хрангеловото одуше и Рангелова задушница. На този ден в храмовете се извършва литургия за упокой, след което се служи обща панихида, по време на която се пали свещ и се отправят молитви за душите на мъртвите.

На Архангелова задушница почитаме и паметта на войниците и офицерите, които са жертвали живота си за свободата на България, поради което денят е известен още като Мъжка задушница.

Традиции и обичаи

По стара българска традиция съботните дни са наречени на мъртвите. Жените отиват на гробищата на починалите си близки рано сутринта, за да раздадат варено и жито и хляб за "Бог да прости". Обичаят се спазва от векове, като в него заедно с православните догми се преплитат древни практики и ритуали. Римляни, траки, славяни и прабългари също са живеели и почитали своите мъртви близки по българските земи. Римляните например са покривали гробовете с рози и са давали обяди за помен, а траките ни засвидетелстват своята почит, оставяйки ни като наследство многобройните могили по нашите земи.

На Архангелова задушница се раздават варено жито, хляб или пита, вино, плодове, сладкиши и бонбони. Така наречените раздавки или подавки се раздават не само на близките, но и на съседите, както и на хората в гробищния парк. Неслучайно виното и житото присъстват на всяка една задушница. Виното символизира Христовата кръв и тайнството на светото причастие, а житото е символ на бъдещото ни възкресение. На гроба на покойника не се оставя храна.

Прикадяването на гроба с тамян заема особено място по време на Архангеловата задушница, поради вярването, че прогонва дявола и злите сили. Близките почистват гроба, палят свещи като символ на неугасващия спомен за починалия и поставят цветя за почит. Най-възрастната жена прелива с червено вино. Ритуалът започва от мястото, където е положена главата на покойника в посока наляво, като се правят три кръга по края на гроба. След това се разчупва хляба. Първата хапка от него се оставя на гроба, а останалият се раздава на присъстващите с думите "Бог да прости". С тази молитва се има предвид Бог да прости греховете на покойника. Според старите хора, ако в деня около гроба кръжи мушица или пеперуда, означава, че душата на покойника е дошла при близките си.

На Архангелова задушница се правят общи трапези на гроба, така както и на останалите задушници. Тъй като е последната за годината, се поставят седем различни ястия, сред които и любими на починалия, за да се „чуе“ благослова на мъртвите през предстоящите коледни пости.

В църковния ни календар има три големи задушници, които се почитат винаги в съботен ден – една седмица, преди да започнат трите постни периода в годината. Голямата задушница е седмица преди Месни Заговезни и осем седмици преди Великден, Черешовата задушница е преди Петдесетница, а Архангеловата задушница, както споменахме по-горе, се почита седмица преди Архангеловден. И трите са подвижни, тъй като зависят от най-големия християнски празник Възкресение Христово. Неговата дата също е променлива, тъй като зависи от първото следмартенско пълнолуние.

Снимки: flickr.com, freepik.com