Авторът на комикси Константин Витков – Титис: Винаги следвам въображението си

Криминален елемент, екшън и доза хумор са преплетени в първата графична новела в България "Jack Eridon: Крадецът на спомени". Сюжетът се развива в бъдещето в страна, в която няма националност, а за да я създаде, авторът на комикси Константин Витков –Титис първо рисува отделните образи, след което написва цялостната история.

Константин Витков – Титис рисува откакто се помни, ходи на уроци по живопис, графика, скулптура. Завършва специалност "Анимационно кино и режисура"", след което работи 10 години в Киноцентъра в Бояна. През годините той е работил с редица световноизвестни сценаристи и режисьори.

За период от една година с много желание, старание, талант и малко носталгия авторът на комикси пресъздава в 96 страници своята мечта - да създаде нещо невиждано до този момент в България.

Представете се с няколко думи пред читателите на "Фрамар"?

Казвам се Константин Витков, но повечето ми приятели ме познават като Титис. Около прякора ми няма нищо мистериозно, просто от дете ми казват така. Занимавам се с комикси, анимация, различни аспекти от игралното кино и рекламата.

Разкажете ни накратко как се създава графична новела? Нещо като наръчник за тези, които искат да се занимават с този тип изкуство? 

Ето някои от основните стъпки:

• избиране на жанр;
• груба визуализация на някои от образите;
• грубо сглобяване на история;
• разработване на цялостен сценарий;
• стягане визията на типажите и средата;
• груба разкадровка на историята;
• яко рисуване.

Създаването на цял един свят е доста трудна задача? Какво Ви вдъхновява?

Най-вече много любими филми, книги и комикси. Както и настроението от музиката, която слушам (винаги избирам тематична). Всичко това даде една есенция от примери, които съм съчетал в графичната новела.

Когато седнете да рисувате, имате ли вече изградена представа какъв ще е финалът, или просто следвате въображението си?

Винаги следвам въображението си. То е в основата на всичко. Когато седна да рисувам вече ми е ясно какво ще се случи и как ще продължи историята.

За каква публика е предназначен комиксът "Крадецът на спомени"?

По принцип не е за малки деца. Като изключим тях, е за всеки, който харесва подобен тип изкуство.

Колко броя планирате да издадете?

Надявам се колкото е възможно повече. Въображението ми е неограничено, особено след като заобичах Джак Еридън. Но има и други фактори, от които също много зависи.

Кои са любимите комикси от детството Ви?

"Супермен", "Батман", "Ексмен", "Гарванът" и много други. Имах невероятния шанс за досег до тях по "онова време".

Имате ли си любими автори на комикси – такива, на които се възхищавате и които са повлияли на стила и творчеството ви?

Разбира се, но са прекалено много, за да спомена всички, затова ще кажа някои от тях: Хюго Прат, Франк Милър, Майк Миньола, Грег Капуло.

Случвало ли се е нещо толкова силно да ви разтърси в личен план, че просто да седнете и да трансформирате емоциите в творчество? Колко личен е един комикс?

Естествено, че ми се е случвало, но както споменахте, е в личен план. А един комикс е личен, колкото може да бъде лична една книга, песен, филм.

В световен мащаб комиксите са много популярни, но в България те си имат по-ограничен кръг от фенове? Каква е причината нещо, което е толкова търсено в чужбина, да има толкова малък пазар в нашата страна?

Това е един въпрос, на който и аз искам някой да ми отговори .

Какви са предизвикателствата за издаване на комикси на българския пазар?

Ще обобщя с една дума: "ГОЛЕМИ". В моя случай имах подкрепата на студио "Артлайн" в лицето на Христо Коцев, който се справи прекрасно със задачата.

Кое е най-важното послание, което искате читателите да запомнят от Вашия комикс?

Едно от посланията е, дали успяваме да контролираме демоните си, както главният герой Джак, кога се обръщаме към тях и с каква цел.

Автор: Илияна Стоянова

Снимки: личен архив