Иво Стаменов: Не спирайте да бъдете заедно с децата!

Как ще се представите на нашите читатели?

Казвам се Иво Стаменов – "таткото" на OttO Eco Toys. Инженер по образование, работил съм доста години в радиостанции /в златните им времена/, работих в театри, занимавах се с тиймбилдинг и ето ме сега в любима роля – измислям играчки от дърво. Много ми е хубаво!

Представете хобито си!

Не събирам марки 

То, хубавото е, че в случая хоби и работа си съвпадат, но обичам да правя още толкова много неща – да се занимавам с една стара селска къща, понякога да готвя, да играя федербал, да карам колело. Последното при мен, освен че е приятно, е и начин за движение из много натоварената София. За изминалата година, само в София минах около 1300 км с колело. Разкош! Всичките тези неща много обичам да споделям с приятели. Случва се почти всеки ден и пада славна веселба.

Кога се запалихте по правенето на играчки?

Абе то и миенето на чинии може да се превърне в игра. Важното е да се случи около правилния човек. С дъщеря ми Калина се забавляваме откакто се е родила. Винаги съм й изработвал всичко, което си пожелае. Стигнах и до дървен компютър. Наскоро май попрекалих, защото обещах къща върху дърво. Че ще го направя е ясно, ама си е бая работа. Основната идея на OttO е съвместната игра на възрастните с децата. Заедно! Така децата ще научат много. След поредната играчка за Калина мои приятели ми казаха, че ще съм луд, ако не започна да работя това. Та, горе-долу тогава се запалих. Не знам дата. Стремя се да правя играчки, каквито няма.

Какви материали са необходими за направата им?

Самото име, което избрах - "OttO Eco Toys", показва обичта ми към естествените материали. Ползвам основно дървен материал – ясен, бук, череша, орех, иглолистни. Сега пускам ограничена серия TUDUMTUMTUF машини с палки от махагон. Звучат вълшебно! Скоро ще има видео във фейсбук на OttO и в сайта – www.ottoecotoys.com.

За деца или по-скоро за възрастни са предназначени те?

Пак ще се върна на основната идея на OttO – взаимната игра между възрастни и деца. По тази причина на етикета на моите оттовци пише "Разрешени и за възрастни".

Средно колко време Ви отнема изработката на една играчка?

Това е най-сложният въпрос. По джипа на OttO работих близо две години, докато получа желаната форма. Но така или иначе всяка ръчно изработена играчка си има собствена муцунка. Това отнема повече време. Конвейерите в Китай ме бият по бързина и цена, но никога няма да докарат лицето на OttO. Също така и отношението.

Подарявате, продавате или запазвате за себе си най-хубавите си произведения?

Аз искам това да ми стане работа. Няма как да подаря или да си запазя за мен всички оттовци – те до един са ми най-хубави. Иначе - и подарявам, и продавам, и запазвам.

Разкажете за най-оригиналната си идея досега! С коя играчка се гордеете най-много?

Всички са ми любими и оригинални.

Но!

Театърът на OttO заслужава да излезе по-напред на сцената. Просто, защото няма друг такъв по света. В този театър всичко е като при истинските – осветление, което се регулира, чиги, сменяеми фонове, механизъм за завесата и най-важното - героите се движат навсякъде по сцената, а не само в една линия. Те могат да бъдат всякакви – от рисувани, през снимка, до кукли за пръстче. Самият театър е малък - около 70 см дължина, сгънат и майките не се ядосват, че заема място.

Направих го, за да може всеки да има такъв – и в детската градина, и вкъщи, в училище... Има много приложения, но най-важното отново е общата игра между родители /учители/ и деца – измислянето на представление, изработване на герои, декор, реквизит… Самата игра пред публика носи толкова трепет! Това са били седмици наред подготовка. Съвсем истинско! Ако щете, добавете и чашите детско шампанско след представлението! Всичко трябва да е игра, ама съвсем като истинска. Много е хубаво!

Не спирайте да бъдете заедно с децата!

Споменахте "китайската инвазия" от играчки на българския пазар. Лесно ли се намират магазини, които искат да продават оттовците?

Тук му е мястото да кажа, че OttO няма място във всеки магазин. Много обичам, когато някой поиска да стане приятел на OttO Eco Toys във фейсбук, да видя що за човек е. Да, феновете на OttO са от една порода. Обикновено са образовани, интелигентни и млади. Тъкмо по тази причина, тези хора избягват огромните търговски центрове, а предпочитат малките книжарници, работилници, различни фестивали и др. Те обичат свободата и света. За тях няма граници. Лека-полека се намираме с тези хора.

А тези, които искат да продават OttO, обикновено сами ми се обаждат и предлагат да работим заедно. Забелязах, че за хората, които искат да си купят OttO е голямо удоволствие да дойдат и в самата работилница. Разбирам ги и ги приветствам – не са много местата, където хората могат да видят, че нещо реално се прави.

Какво харесват децата в дървените играчки или какви деца харесват дървените играчки?

Тези играчки са близки. Когато някой, било то голям или малък, успее да подуши логика /дори без да я разбира съвсем/ в нещо, то му става близко. Значи – имаме кубче, 4 колелца, още едно кубче – ето ти возило. Ти го разбираш и то ти става близко на секундата. Ти можеш да го направиш!

Има и още нещо – липсата на прекалено много детайли в играчките от дърво кара фантазията на децата да се засили в посока. Умишлено казвам само "посока". Често детската логика кара възрастните да се чувстват аЦки тъпанари. По тази причина те издават неразумни заповеди. /Ако не разбираш това, препрочети "Малкият принц"/.

Защо ги наричате еко-играчки?

Ами не са ли? Сещам се за поне две неща:

- Еко, като материали

- Еко, като идея, възпитание и свобода

Много приятно ми става, когато ме питат:

- В Холандия ли са правени тези играчки?

- Не, аз съм ги правил…

Хубаво!

Какво могат да научат децата от оттовците, например от тези като TUDUMTUMTUF, който е много интересен като логически построен музикален инструмент?

За близостта вече стана дума, за фантазията – също. Що се отнася до TUDUMTUMTUF машината, вижте сами:

Опитайте се трима души да изпълните това – огромен кеф 

Тудум   Тудум   Тудум   Тудум   Тудум   Тудум

       Тум      Тум      Тум      Тум      Тум

Туф Туф Туф Туф Туф Туф Туф Туф Туф Туф

Ами, става си музика!

После, така и така сте се събрали, опитайте това:

Заедно, по едно и също време и внезапно, за да стреснете колегите:

1-ви извиква "Ешо"

2-ри "Прешо"

3-ти: "Австрия"

Получава се чудесна кихавица!

Театърът - интересна идея, който подсказва, че родителите могат да играят и трябва да играят с децата. Защо това не се случва често, а повечето играчки са "купувам ти това и това, играй си си сам и не ме занимавай"?

Не знам защо не се случва. При мен винаги е била приоритет "Моята малка досада" . Може би по тази причина Калина се научи къде трябва да спре и се разбираме приказно. Тук ми става наистина тъжно, защото съм виждал премного родители, които гледат да разкарат децата си. А те имат нужда от много внимание и любов! И съвсем необяснимо ми става, когато ги разкарват, за да гледат телевизия или да провеждат предълги разговори по телефона. Иначе, Театърът на OttO наистина е мост между родители и деца – толкова е истински, че увлича даже и големите.

Готов ли сте да се занимавате с деца от гледна точка на това да предавате на тях "занаята" и страстта, с която работите?

Аз го правя от доста време – провеждам работилници, в които децата, заедно с родителите си произвеждат OttO камион. Или измислят представление, изработват герои и декор за Театъра на OttO. Става много забавно. Наскоро преподавах на децата от AAS урок за Push&Pull Forces. Разбира се, всичко беше с много примери. Там са много шарени дечица. Когато свърши урока, малко корейче ме гушна и ми каза "Thank you, Mr Ivo"…