Едно ценно писмо на Ван Гог до брат му Тео: за застоя, поемането на рискове и търсенето на цел

Преди един век и половина Винсент ван Гог (30 март 1853 - 29 юли 1890) пише красиво писмо до брат си Тео, намерено в Ever Yours: The Essential Letters - съкровищница, в която любимият ни художник говори за думите срещу действието и историята за това как той намира своята цел.

Случва се така в живота, че ние, пазейки себе си от фатални последици, всъщност нерядко погубваме живота и целта си. Не е ли това един наистина ироничен парадокс на личността ни? В крайна сметка, когато се сблъска с края на жизнения път, човекът често си задава въпроса: "Защо трябваше да се страхувам, смъртта е неизбежна?".

Художникът дава ценен екзистенциален съвет на своя брат (и на всички нас) срещу страха от поемане на рискове с една наистина силна метафора за празното платно на живота, което ни "гледа идиотски", а ние се страхуваме да рисуваме отгоре му...

Вижте:

"Ако някой желае да е активен, той не бива да се страхува да прави нещо грешно понякога, да се страхува да прави грешки. Да бъдеш добър – много хора си мислят, че ще го постигнат, ако не вредят – и това е лъжа... Това води до застой, до посредственост. Просто плясни нещо върху него, когато видиш празно платно, вгледано в теб с нещо като слабоумие. Нямаш идея колко парализиращ е този поглед от празното платно, който казва на художника ти не можеш да направиш нищо.

Платното е с идиотски поглед и хипнотизира някои художници, така че те сами се превръщат в идиоти.

Много художници се страхуват от празни платна, но празните платна СЕ СТРАХУВАТ от наистина пламенните художници, които се осмеляват – и които са развалили заклинанието "ти не можеш".

Самият живот също винаги се обръща към една безкрайно безсмислена, обезкуражаваща, обезсърчаващо празна страна, на която няма нищо, нищо повече от празно платно.

Но колкото безсмислен и празен, колкото и мъртъв да изглежда животът, човекът на вярата, на енергията, на ентусиазма, този, който знае нещо, не се оставя да бъде погубен по този начин. Той пристъпва и прави нещо и се държи с две ръце за това нещо, и ако се наложи, той дори "напада".... "

Ever Yours е безкрайно ценно четиво в неговата цялост. Изпълнено с мислите на Ван Гог за изкуството и силата на любовта, депресията и малко известни негови скицници.

Източник: www.brainpickings.org