Историята на света се крие в ушната кал на китовете

С течение на времето всеки индивид от този вид натрупва огромни количества ушна кал. Тя се образува по същия начин както при хората. Една жлеза отделя мазнина в ушния канал, която, от своя страна, се втвърдява. При по-големите китове, като синия например, образуваният секрет може да достигне до дължина от 25 см., а на външен вид да наподобява нещо средно между рог на коза и най-гнусната свещ на света.

Ушната кал при различните видове има и различна консистенция. Но независимо от това, всяка носи изключително важна информация.

Всеки кит преминава през ежегодни цикли, минаващи през лятно захранване и зимна миграция, а ушната им кал сменя цвета си във всеки от двата сезона. Тези наслоени промени говорят много и се виждат ясно, когато извлечената от бозайника кал бива разрязана. Подобно на дървесните пръстени, могат да се преброят разликите в цвета, които съответстват на годините на кита. Могат също така и да се анализират, за да се извлекат данни относно случващото се в организмите им и влиянията на околната среда върху тях. Оказва се, че ушната кал на един кит е хронологична химическа биография.

Стивън Тръмбъл и Саша Узенко от университета "Бейлър" са първите, опитали да разчетат тези биографии. Двамата учени анализират за пръв път извадката на 12-годишен кит, убит жестоко от кораб през 2007 г. От пробата стигат до изводите, че животното е станало сексуално активно на 9 години, защото нивата на тестостерон са се увеличили с 200 пъти над предходните години.

Открили са още, че през първите 6 месеца от живота му има натрупване на пестициди и противозапалителни химикали, които явно са се предавали чрез майката.

Но една-единствена извадка от ушната кал на кит може да покаже още много.

Тръмбъл и Узенко обединяват своите усилия с тези на учени от Smithsonian Institution, които също са правили опити с подобен материал. Всички заедно започват едно сериозно проучване. Изследват нивата на кортизол в ушната кал сред над 20 кита, най-старият от които е роден през 1871 г. Екипът измерва как хормонът на стреса варира през целия живот на бозайника. Всички данни компилират в една 146-годишна хроника на стреса при китовете. Тази своеобразна графика съчетават с популационните данни за китовете през XX в. Обединението на двете статистики показва нещо изключително – те почти напълно се припокриват.

Когато китоловът започва да се развива усилено, кортизолът при китовете се увеличава драстично. А в разцвета на жестокия лов, нивата на хормона достигат своя върхов момент. След мораториумите през 70-те години преследванията на китове намаляват със 7,5%, а с тях успоредно се понижават и нивата на кортизол с 6,4%.

Между двете графики има няколко несъответствия, които са напълно обясними. Например китоловът почти изчезва по време на Втората световна война, но стресовото положение при китовете се увеличава с 10%, тъй като океаните са били изпълнени с бойни кораби, подводници и оглушителните звуци на войната.

Въпреки спокойните времена, в които живеят китовете през последните години, кортизолът бавно, но устремено продължава да расте. Тръмбъл и Узенко са убедени, че това се случва, поради необичайно високите океански температури през последното десетилетие.

Учените споделят, че "досега не са намирали успешни начини, с които да следят нивата на стрес при китовете", което прави настоящото изследване изключително вълнуващо

Сега екипът е започнал да изследва хормоните, които се отделят по време на бременност, химическите изотопи, които отразяват диетата на китовете и други молекули, оставили отпечатък в ушната кал на китовете.

"Получаваме повече и повече информация от тези тапи за уши. Данните не спират да надхвърлят очакванията ни", споделя Тръмбъл.

Изследваният материал няма ни най-малката вероятност да се изчерпа скоро. Канадският природонаучен музей разполага с 4 000 извадки от ушната кал, от които са изпратени едва 100 бройки към научния екип. Явно изследването тепърва започва да се задълбочава.

Редактор: Милена Минчева

Източник: theatlantic.com