Истински истории: Събудих се от кома, говорейки френски

Всички сме чували какво е кома. Всеки знае, че тя води до големи поражение и отклонения в мозъка. Да прочетем обаче личното преживяване от човек, който е претърпял инцидент и е бил в кома, може да бъде много по-истинско и по-чувствено за нас като читатели. Понякога дори бихме разбрали много по-ясно случващото се, отколкото да проследим всички терминологии и медицински обяснения за състоянието.

В подобен сюжет попада и днешната ни анонимна героиня. Нейната истинска история е повече от трагична. Освен всички здравословни проблеми, последвали излизането й от кома, тя започва дори да говори френски. Прочетете цялата история и споделете впечатленията си с нас.

Всичко се случи през месец май 2006 г. Бях отишла да поплувам, а след това се отправих към работа. Валеше силно и видимостта беше силно намалена. Пресичах улицата и един ван се озова точно пред мен. Последното, което си спомням, е как се озовах с търкаляне под една паркирана кола. Нямам памет за нищо друго преди това. Всъщност за нищо друго, случило се година преди този инцидент. Разбрах какво точно се е случило с мен от други хора, които ми разказваха.

В продължение на три седмици бях в индуцирана кома в неврологично отделение. Лекарският екип се е опитал да ме извади от комата след около 10 дни, но е било прекалено рано. Състоянието, в което бях изпаднала, е описано като 3-та степен по скалата на Глазгоу – най-дълбоката кома, в която човек може да изпадне. За щастие, не се е стигнало до мозъчна операция.

Когато започнах да се съвземам, ме преместиха в друга болница. Най-странното от всичко обаче беше, че първите думи, които изговорих, бяха на френски език. Мой приятел приятел продължи да говори с мен на френски, но съвсем скоро сестрите му казаха, че не е препоръчително, защото все пак съм англичанка и трябва да се възвърна към стария си живот. Малко след този разговор в стаята ми разлепиха плакати, забраняващи говоренето на френски.

Малко хора знаеха, че преди повече от 30 години бях взимала няколко класа по френски и немски, но бях забравила всичко от тогава.

Преди инцидента никога не бях чувала за Синдром на чуждестранния акцент, който се проявява при хора, пробуждащи се от кома. В същността си това отклонение засяга комуникативните способности на човек. Той започва да възприема майчиния си език като чужд за кратък период от време. Това, което се случи на мен обаче, беше напълно различно. Аз говорих изцяло на френски и то не за няколко минути, а за цели две седмици.

Все още не мога да разгадая причината за случилото се. Никога не съм имала желанието да посетя Франция, нито да навлизам в дълбочините на френската култура. Все пак в семейството ми от поколения се говореше за древно френско потекло, чиито корени водят до бабите и дядовците на кардинал Ришельо.

Няколко месеца бях в местната болница, а след това се преместих в мозъчна рехабилитация, където престоях приблизително една година. Все още свързвам хората и нещата от живота си. Трябваше да се науча на всичко наново, включително как да дишам сама.

Изобщо не помня значителен период от живота си. Приятели ми разказват за неща, които съм казвала и правила, но за мен всичко това звучи сякаш ми говорят за друг човек.

В крайна сметка се прибрах вкъщи и имах нужда от човек, който да се грижи за мен. Така и не се ожених, нито поисках да имам деца. Не си спомнях някога да съм се учила да чета, но помнех, че обичам някои книги. Такъв беше животът ми – разпокъсан пъзел, на който половината от парчетата са загубени и аз трябва да намеря отново.

Помня, че преди инцидента имах силите да избягам маратон. Сега вървя с бастин и не мога да се движа без него, освен ако няма наблизо парапет. Никога няма да се върна на 100% към живота си, защото от комата имам дифузно аксонно увреждане на мозъка, която засяга пространственото съзнание. Какво е това ли? Ще ви дам най-простия пример. Когато вървя, краката ми не знаят кога ще стъпят на земята.
Единственото, което ми помогна, бяха благотворителните организации, в които имаше много сърдечни хора, изпълнени с амбицията да помагат. Но те не се грижеха се за нас като инвалиди, а ни поставяха в силната роля ние да помагаме на възрастни хора, да разговаряме с тях и да ги караме да се чувстват все още живи, както всъщност и те правеха с мен.

Редактор: Милена Минчева

Източник: theguardian.com

Снимки: freepik.com