Играта "Монополи" не е създадена, за да бъде забавна

За повечето хора "Монополи" не е забавна игра в пълния смисъл на думата. Повечето семейства отварят прашната кутия на бордовата игра по празниците, за да поразпуснат малко, но някак неизбежно играта винаги свършва със спорове, сърдене и мълчание между близките.

Проблемът е, че много хора са твърде обсебени от играта и нейните правила. За някой играч, спечелил състояние чрез чиста доза късмет, това могат да бъдат няколко часа, в които да се чувства като състоятелен богаташ, докато другите малко по малко ще отпадат от играта.

Оригиналното наименование на "Монополи" е "Играта на наемодателя". А функцията й не е била да бъде забавна семейна игра, а е създадена, за да вплита хората в сърцевината на житейските изпитания, финансовите проблеми и отрицателните последици от натрупания капитал.

Идеята за играта принадлежи на Елизабет Маги, която искала да отрази своите политически възгледи по интерактивен начин. Тя е вярвала, че човек трябва да оценява личните си ценности и продукция, но всичко, което излиза от неговата земя трябва да принадлежи на общността.

"Играта на наемодателя" е имала за цел да покаже опасностите от монопола, особено в случаи, когато общата земя се третира като лична собственост.

От The Guardian споделят, че Маги разяснява своя проект в политическо списание през първото десетилетие на XX в.:

"Това е практическа демонстрация на съвременната система на земевладение с всичките си обичайни резултати и последствия. Много добре би паснало и наименование като "Играта на живота", тъй като съдържа всички елементи на успех и провал в действителния свят, а също така и обектът е същият като този човешката раса – натрупването на богатство."

Както в "Играта на наемодателя", така и в "Монополи" един играч надделява над всички останали. Не се изискват никакви умения. Победата се свежда до числата, които се въртят под формата на пари и парцели земя. Печелещият играч си създава илюзията, че има достойни умения, за да постига успехи, а всъщност успехът в играта се дължи на чиста доза късмет.

Играта "Монополи" никога не е имала за цел да бъде забавна. Когато цялата собственост е изкупена, а играчите са преминали десетки пъти през борда, остатъкът от "забавата" е да се изчисли процента възвръщаемост. Или с други думи, победителят е изцяло ясен, но изисква малко време, за да се премахне изцяло конкуренцията.

С времето обаче всяко семейство само си изгражда правилата, по които да играе играта, но с всички разнообразни вариации само се отлага неизбежното. Затова просто прочетете оригиналните правила наново и се опитайте да ги преосмислите. И вместо да се натоварвате, по-добре поиграйте на нещо наистина забавно със семейството си, за да се насладите на споделеното време, а не да се чувствате зле от крайностите, които предлага "Монополи".

Редактор: Милена Минчева

Източник: businessinsider.com