Защо все повече екзекуции със смъртоносна инжекция са неуспешни

Неуспешната екзекуция на Криста Пайк в щата Тенеси не е първият път, когато смъртоносната инжекция не дава очаквания резултат. „Случаите на хора, оцелели след опит за екзекуция, нарастват непрекъснато“, отбелязва проф. Остин Сарат от колежа Amherst, който е автор на няколко книги за смъртното наказание.

През последното десетилетие и половина фармацевтичните компании ограничиха производството на продукти за екзекуция, а Американската медицинска асоциация и Американската асоциация на медицинските сестри се противопоставиха или забраниха на своите членове да участват в такива. "Това е много специфична и рискована процедура, която се извършва от необучени хора. Използват се лекарства, купени на черния пазар, незаконно. Рецепта за катастрофа от самото начало“, категорична е проф. Корина Лейн от юридическото училище към Университета на Ричмънд.

По данни на проф. Сарат за периода 1890-2010 г. 7% от екзекуциите със смъртоносна инжекция са били неуспешни. Неуспешна инжекция е тази, която не дава планирания резултат, води до забавяне на смъртта, причинява болка или други, по-сериозни проблеми. За сравнение, делът на всички видове провалени екзекуции, взети заедно, е 3,2%. От 2010 г. насам броят на неуспешните процедури расте постоянно и вече приближава осемте процента.

Ограничения на износа на медикаменти за смъртоносни инжекции към САЩ

Според Сарат скокът се дължи на „проблеми с доставчиците на лекарства“.

Смъртоносната инжекция е създадена през 1977 г. в Оклахома, като по-щадяща алтернатива на обесването, разстрела, газовата камера и електрическия стол. Методът е приложен за първи път през 1982 г. в Тексас. Протоколът включва инжектиране на необичайно високи дози от анестетика натриев тиопентал, паралитичното вещество pancuronium bromide и калиев хлорид за спиране на сърдечната дейност.

Компаниите, които продават тези медикаменти за медицински цели, са подложени на сериозен натиск от организациите за защита на човешките права във Великобритания през 2010 г., което принуждава производителите да спрат износа към САЩ. Първоначално някои от тях не са съгласни, твърдейки, че не могат да контролират доставките на своите продукти, след като бъдат продадени на американски доставчици, но по-късно все пак въвеждат някои ограничения. Уплашени от лошата реклама, фармацевтичните компании във Великобритания и Европа предприемат мерки за контрол на износа.

Заради недостига на медикаменти за смъртоносни инжекции САЩ търси други начини да си ги набави, включително от аптеки, където се приготвят персонализирани лекарства с точно определени съставки в зависимост от нуждите на пациента. Те обаче не са обект на строг контрол от Американската агенция за храните и лекарствата като фармацевтичните компании. Проф. Лейн споделя, че част от аптеките, които са се съгласили да осигуряват медикаменти за екзекуции, са с „ужасна репутация“. Според нея е напълно възможно концентрацията на активната съставка да не е подходяща или съхранението й да е неправилно, което се отразява на ефекта от инжекцията.

Медицинските специалисти нямат право да участват в екзекуции

Още преди поставянето на първата смъртоносна инжекция, от Американската медицинска асоциация се обявяват против участието на лекари в екзекуции и тази забрана е включена в Кодекса на медицинската етика. През 80-те години от Американската асоциация на медицинските сестри също заявяват, че „медицински сестри не могат да съдействат при екзекуция на осъден на смърт индивид“. През 2016 г. тя се обявява изцяло против смъртното наказание.

Лейн пояснява, че лицето, което поставя инжекцията, обикновено е неизвестно. На много места буталото на спринцовката се натиска от немедицинско лице, дори от охранител в затвора.

Една от най-честите причини за неуспешна екзекуция със смъртоносна инжекция е поставянето на абоката, което се е случило по време на предходната екзекуция в Тенеси, през месец май 2026 г. Тогава процедурата е спряна, защото служителите не успяват да намерят вена в продължение на повече от час.

Търсене на алтернативи

Липсата на медикаменти и зачестилите неуспешни екзекуции напоследък наложиха някои промени в процедурата по извършване на екзекуции, одобрена през 1977 г.

На 50-годишната Криста Пайк, осъдена на смърт през 1995 г. за убийство, са инжектирани две дози от едно-единствено лекарство – пентобарбитал. Въпреки това тя остава жива. Пайк е интубирана, на апаратна вентилация и в безсъзнание. Все още не е ясно защо екзекуцията се проваля. Лейн смята, че може да е заради грешка при поставянето на инжекцията, довела до попадане на медикамента не във вената, а в тъканта. Друго обяснение би могло да бъде, че всеки човек реагира различно на лекарства. Когато се инжектира едно, а не три, вероятността то да не подейства е по-голяма.

Американското министерство на правосъдието обмисля да добави разстрела като опция при извършване на екзекуция. През 2024 г. щатът Алабама въвежда използването на азотна хипоксия (метод за задушаване).