Обикновеният човек зад гения Алберт Айнщайн: За любовта, живота, знанията и мира

За великите научни постижения на родения в германския град Улм Алберт Айнщайн знае почти всеки. Характерът и личният му живот обаче остават до известна степен противоречиви.

Интересът му към науката не е случаен. Неговият баща е уважаван инженер, който решава да се премести със семейството си в Мюнхен, за да продава електрическо оборудване за доставка на постоянен ток. През следващите няколко години, до навършване на десетата си година, Алберт навлиза в дебрите на математическото мислене и започва да проектира машини и оборудване, базирайки се на натрупаните знания за заобикалящия го свят.

Родителите на Айнщайн са го смятали за бавноразвиващо се дете

Звучи необичайно за някого, на чийто мозък е направена дисекция с цел търсене на улики за наличието на необикновена интелигентност, нали? И все пак Айнщайн се научава да говори на три години. Той говори бавно и с такава неувереност, че родителите му са убедени, че е бавноразвиващ.

Алберт Айнщайн не блести с академични успехи в училище

Бизнес начинанието на баща му претърпява провал заради силната конкуренция между пазарите на постоянен и променлив ток, което го принуждава да напусне Германия заедно със съпругата и сина си. Те се установяват в град Павия, Италия, където за първи път са забелязани гениалните способности на момчето. Въпреки това той не е блестящ ученик. Алберт не успява да издържи изпита за Щвейцарското федерално политехническо училище в Цюрих и завършва образованието си единствено благодарение на отличните си оценки по математика и физика.

Отношенията на великия физик с жените

Освен като слаб ученик, Алберт Айнщан е описван и като студен съпруг, нехаен баща и прелюбодеец. Проф. Ханох Гутфройнд от Еврейския университет в Йерусалим, който е председател на Albert Einstein Worldwide Exhibition, е на различно мнение. Неизвестни досега лични писма на учения го разкриват в съвсем друга, по-благоприятна светлина. От общо 3500-те страници става ясно, че той не е криел своите изневери от съпругата си и всъщност е бил много по-отдаден на децата си, отколкото се смята.

Алберт се жени два пъти – за Милева Марич, а по-късно за своята братовчедка Елса. Гутфройнд твърди, че всъщност мъжът е изпитвал състрадание и топли чувства към своите съпруги и децата си. Едно от доказателствата за това е, че е отделил част от Нобеловата награда през 1921 г. за нуждите на Милева и своите наследници. Останалото инвестира в Европа и Америка, но го губи по време на Голямата депресия.

За полигамията на Айнщайн

Айнщайн е много откровен с втората си съпруга Елса за своите любовни авантюри. Някои от имената, споменавани в различни исторически източници, са Маргарет, Естела, Тони и Етел. С тях той понякога прекарва празниците, чете книги и ходи на концерти. В едно от писмата до Елса той споделя, че жените го преследват и го обсипват с нежелано от негова страна внимание. Писма свидетелстват за това, че той е имал отношения с шест различни жени по време на брака си с Ловентал (негова втора братовчедка). Към някои от тях се обръща в писмата си с имената Естрела, Етел, Тони, Маргарита. Други били споменати само с инициалите си, например: "Истина е, че М. ме последва (в Англия) и гонитбата й излиза извън контрол," пише в писмо до Марго през 1931 г.

Гутфройнд пояснява, че великият физик е бил наясно със своите слабости и неспособността си да остане моногамен. В друго писмо до сина на свой приятел, който умира, той пише: „Винаги съм се възхищавал на баща ти за това, че остана с една-единствена жена през целия си живот. В този проект аз се провалих, два пъти.“

Алберт Айнщайн и неговите деца

Професорът от Йерусалимския университет не пропуска да разкаже и за връзката между Алберт Айнщайн и сина му, който страда от шизофрения. В едно от по-старите писма учените се натъкват на думите „би било по-добре Едуард да не се беше раждал“. В новите обаче, адресирани до приятели на учения, той споделя: „Най-изисканият от синовете ми, онзи, който сякаш се доближава най-много до моята истинска същност, е болен от нелечимо психично разстройство.“

Интересен е фактът, че Алберт е много близък с дъщерята на втората си съпруга Елса – Маргът. Това проличава и от една негова изповед: „Обичам я като своя дъщеря. Може би точно защото не е мое дете я обичам толкова силно. Кой знае в какво щеше да се превърне, ако бях неин истински баща и трябваше да я възпитавам аз.“

Преди Айнщайн и първата му съпруга Милева Марич да се оженят, тя ражда момиченце тайно в дома на родителите си в Сърбия. Съдбата на Лисерл остава неизвестна до днес. Някои казват, че е загинала от червена треска още като пеленаче; други твърдят, че е дадена за осиновяване.

Откъси от писма на Алберт Айнщайн, които разкриват повече за неговата личност

Всички 1300 лични писма, които датират от 1912 г. до 1955 г., се съхраняват в Еврейския университет в Йерусалим.

Откъс от писмо до Маргът, 8 май 1931 г.

„Този път реших да пиша на теб, като един от най-благоразумните членове на семейството, особено след като майка ти Елса напълно полудя. Вярно е, че М. ме преследва, но нещата вече излизат извън контрол. Досега се опитвах, макар и много трудно, да я избягвам, но следващия път, когато я видя, ще й кажа да изчезне от живота ми. От всички жени, с които поддържам отношения, само г-жа Л. е безобидна.“

Откъс от писмо до съпругата му Елса

"Г-жа М. спазва принципите на християнската и еврейската етика:

• да прави онова, което й доставя удоволствие и което не вреди на никого;
• да избягва неща, които не й харесват и които биха навредили на някой друг.

С други думи, дойде с мен (защото й е приятно) и не ти каза за това (защото щеше да те нарани)."

За славата

До края на живота си ученият не се научава да живее със славата, която носят великите му открития. Може би заради това категорично отказва да бъдат изграждани паметници в негова чест.

За бъдещето

В едно свое есе на френски 17-годишният Алберт пише: „Щастливият човек се задоволява с настоящето и не мисли за бъдещето. От друга страна, именно младите хора най-много обичат да си правят смели планове за живота…“

"Никога не мисля за бъдещето. То и без това идва твърде бързо".

„Не зная с какво оръжие ще се води Третата световна война, но Четвъртата ще се води с тояги и камъни.“

„Бъдещето не е дар, то е постижение.“

>>> Лекар увива с домакинско фолио абдоминалната аневризма на Айнщайн и така спасява живота му

За знанието

"Въображението е много по-важно от знаниeто. Знанието се ограничава до това, което знаем и разбираме в момента, а въображението е всеобхватно.“

„Информацията не дава знания. Единственият източник на знания е опитът. Нужен е опит, за да придобиеш мъдрост.“

За Бог

"Искам да знам как Бог е създал този свят. Не се интересувам от феномени или елементи. Искам да знам какво мисли. Останалото са подробности."

„Без религия науката не може да върви напред. Без наука религията не вижда.“

За смъртта

"Толкова съм замислен за това какво ще се случи при смъртта ми, че се учудвам, че все още съм жив."

„Искам да бъда кремиран, за да не идват хора да се кланят пред костите ми.“

„Смъртта не е край, ако продължаваме да живеем в децата си и в следващото поколение. Те са ние, а нашите тела не са нищо повече от изсъхнали листа на есенно дърво.“

Айнщайн е преследван от папараците

Въпреки, че е бил преследван от папараци, той е имал хитър начин за отклоняване на вниманието им. Често, спиран на улицата от случайни хора, каращи го да обясни "теорията си", Айнщайн отговарял "Пардон, извинете ме! Винаги ме бъркат с професор Айнщайн."

Неприязънта му към папараците ескалира на един от рождените му дни. Тогава той изплезва език, за да развали снимката на фотографа. Снимката само покачва неистово медийния интерес към личността му, приемайки този жест като знак за закачливостта от страна на прочутия Айнщайн. 

Айнщайн е приел смъртта

Алберт Айнщайн умира на 18 април 1955 г. от спукване на кръвоносен съд. Според сайта на Американския музей по естествена история лекарите са му предложили операция, но той сам е отказал с думите: "Безвкусно е животът да се удължава изкуствено."

За таланта

"Нямам специални таланти. Просто съм изключително любопитен."

„Аз не съм толкова умен, просто оставам с проблемите си по-дълго време.“

За живота

"Само живот, изживян за другите, си заслужава."

„Животът е като да караш велосипед. За да пазиш баланс, трябва да се движиш непрекъснато.“

"Ако искате щастлив живот, свържете го с цел, не с хора или предмети."

За успеха

"Опитайте се да бъдете не човек на успеха, а по-скоро стойностен човек."

„Само човек, който никога не опитва нови неща, не допуска грешки.“

„Всеки е гений. Ако обаче съдите за способностите на една риба по това дали може да се покатери на дърво, тя цял живот ще вярва, че е глупава.“

За войната

"Вярвам, че убийството на хора във война е също толкова недопустимо колкото всяко друго убийство."

„Мир се постига с разбиране, не със сила.“

„Края на една война могат да сложат само народите, които участват в нея.“

Историческият учен Ото Нойгебауер за Алберт Айнщайн

"Тъй като започнал да говори по-късно, родителите му били притеснени. Най-накрая, една вечер на масата, той нарушава тишината си, за да каже: "Супата е прекалено гореща." Благодарни и успокоени, родителите му задават въпроса защо не е продумвал нито дума преди това. Алберт отговаря: "Защото до този момент всичко беше по реда си."

Защо споделяме всичко това с вас? Не е, за да злепоставим един велик учен, а просто за да стане ясно, че може да си гений и в същото време да не си светец. Целим да представим човешката страна на една исторически важна личност – неговите чудатости, любовта му към жените, любовта му към музиката – всичко, което прави един гений човек.

Интересът му към науката се отключва на 5 г., когато баща му му подарява компас

Той бил невероятно изумен от факта, че на която и страна да бъде обърнат компаса, стрелката винаги сочи в една и съща посока.

Айнщайн е имал странни изисквания към съпругата си

Докато двамата живеят под един покрив, тя е трябвало да приготвя по 3 блюда на ден и да ги сервира в стаята му, да поддържа дрехите му чисти и подредени, и да прекратява разговорите си с него, ако той пожелае. Също така да не очаква интимност от негова страна.

Той е обичал да ходи бос и не харесвал чорапи

"Когато бях младо момче открих, че големият пръст винаги прави дупка в чорапа, така че спрях да нося чорапи", споделя той шеговито.

Айнщайн е бил изключително разсеян

Когато пътувал във влак за Германия, кондукторът се приближил към него, а Айнщайн започнал да рови в джобовете си за билета. Кондукторът, разпознал известния физик и му казал, че може да пътува безплатно. "Благодаря ви," казал Айнщайн, "но ако не намеря билета си няма да знам къде да сляза от влака."

Веднъж, след няколко дни прекарани от младия Айнщайн в къщата на приятел, майката на приятеля му позвънила на майката на Айнщайн с думите: "Извинявай, че трябва да кажа това, но твоят син никога няма да успее да натрупа нищо. Той винаги забравя нещата си, куфарът му е у мен, ако се интересуваш."

Много трудно е помнел рождени дати

Физикът много трудно помнел рождени дати, включително тези на своите любовници и членовете на семейството му. В писмо до любовницата му Марич, Айнщайн пише: "Моя малка възлюбена ... първо, закъснели сърдечни поздравления за рождения ти ден вчера, който забравих още веднъж,..."

Имал е щура прическа

Колкото повече се задълбочавало търсенето на фундаментални физически теории и колкото повече популярност набирал той, толкова по-рошава ставала косата му. Попитан относно прическата си, която изглежда сякаш е бръкнал в контакта, Айнщайн отговаря: "Тя е резултатът от това, че не правя нищо с нея."