Начало Лайфстайл За свободното време Моето хоби Страстта към шиенето

Страстта към шиенето

Страстта към шиенето - изображение

Моето първо навлизане в областта на шиенето започна с изработката на малки кукли, направени от парчета плат, кърпички и дори цветя. С памучна вата за глава и прекалено широки усмивки, те вероятно приличаха повече на духове, отколкото на хора.

Първоначалната ми мечта бе да стана дизайнер на дрехи за играчки. Да обличам куклите с различни рокли, които пък да украсявам с всякакви ивици и лепенки. Исках да създам своята малка армия от многоцветни и отличителни плюшени играчки и кукли.

По-късно, когато се предполагаше, че съм достатъчно голяма, за да хвана игла, бях научена да шия. Не можех да правя много неща в самото начало – само изкривени и неравномерни ивици за декорация на възглавници или бродирани имена върху малки кърпички. Това бяха подаръци, на които никой друг, освен баба ми, се радваше.

платове

С тръгването ми на училище всичко приключи. Започнах да се интересувам от други хобита като гимнастика, рисуване и покемони, а в резултат на това шиенето бе захвърлено.

Едва сега развих по-голямата част от уменията си чрез интернет. Инсталация на ципове, чертаене на шарки, френски шевове - за всяко нещо има поне 20 видеа, показващи как да се изработи. В моите предтийнейджърски години, именно това ме върна в света на шивачите. Попаднах на някои много интересни страници в YouTube, които представят страхотни неща в стил "направи си сам". Те също така ме вдъхновиха и да ползвам голяма част от дрехите си за материали за изработка, което често предизвикваше отчаяние в майка ми, тъй като дрехите ставаха неизползваеми.

Но именно тези проекти "направи си сам" ми припомниха за добрата стара шивачна машина, с която можех да изработвам дрехи. Следвайки подробно обяснените стъпки в онлайн клипчетата, аз правих поли и рокли, толкова сбъркани във формите и кройките си, че никой не бе способен да ги сложи извън къщата. Но аз не се отказах толкова лесно. Купих си платове и материали, упражнявах се и бавно, но видимо напредвах. И с времето дрехите започнаха да изглеждат така, както си ги представях в главата. 

шевна машина

Така започна моята мания за платове, шиене и дизайн, която продължава и до днес. Не, дрехите ми може и да не изглеждат толкова добре, колкото са по лъскавите магазини, но има една особена красота в нещата, които човек изработва саморъчно. И когато хората ме попитат "Откъде си го купи?", няма нищо по-задоволително от това да имам самочувствието да кажа "Аз си го направих".

Ето така се върнах към детското си хоби, което не спирам да развивам и до днес.
А кое е вашето?

 

Редактор: Милена Минчева

Източник: collegefashion.net

Снимки: pixabay.com; unsplash.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиЛайфстайлПсихологияЛюбопитноСнимки