Начало Лайфстайл За свободното време Култура и изкуство "Походът на срама" в "Игра на тронове" е вдъхновен от средновековно наказание

"Походът на срама" в "Игра на тронове" е вдъхновен от средновековно наказание

"Походът на срама" в "Игра на тронове" е вдъхновен от средновековно наказание - изображение

В продължение на векове да бъдеш любовницата на краля е идвало с някои предимства, като изключим романтичните или не дотам вълнения: бижута и други подаръци, собственост и позиции в двора за роднини и приятели. Но когато въпросният крал умре, нещата могат да станат трудни много бързо. Често се е случвало така, че наследникът на краля и останалата част от законното семейство да станат враждебни към неговата фаворитка. Без кралска защита усмивките лесно се превръщат в намръщени лица.

Един пример е Алис Перърс – любовница на Едуард III, описвана като "покварена жена". Благодарение на аферата си с много по-възрастния крал тя се превръща в най-богатата жена в Англия. Има дори история, вероятно измислена, че докато Едуард III е лежал, умирайки през 1337 г., Алис е била твърде заета да сваля пръстените от ръцете му. Това, което е потвърдено обаче, е че тя е изгонена от кралството след неговата смърт и земите й са отнети.

Алис Перърс

Три века по-късно, когато Чарз II е този, който лежи умиращ, съдбата на една от неговите любовници тревожи съзнанието му. Той изпраща брат си – бъдещия крал Джеймс II, да се погрижи за нея, като го моли да "не позволява бедната Нели да умре от глад". В продължение на години Чарлз II, наричан още "Веселият монарх", е бил любовник на "красивата и остроумна" актриса Нел Гуин. (Джеймс II може да не е бил любимият крал на Англия, но той плаща дълговете на Нел, като й осигурява пенсия преди да почине от сифилис през 1687 г., три години след смъртта на Чарлз II).

Но кралската любовница, която получава най-неблагоприятно отношение от всички, след като покровителят й умира, е Джейн Шор. Изпитанието, на което Джейн е подложена през XV век, се превръща във вдъхновение за писателя Джордж Р. Р. Мартин. Той признава пред списание "Entertainment Weekly", че главата за епитимията на Церсей действително е базирана точно на този случай – наказанието, което Джейн Шор трябва да изтърпи, след като крал Едуард IV умира.

"Това е било наказание, което се прилага към жените, за да пречупи гордостта им", коментира Джордж Р. Р. Мартин. "А Церсей се самоопределя чрез гордостта си."

Джейн Шор, която върви по пътеката на срама през 1483 г., няма минало на типична куртизанка. Родена като Елизабет Ламбърт, нейният баща е уважаван търговец на тъкани. Докато е съвсем млада се омъжва за Уилям Шор – проспериращ златар. Срещата й с краля се осъществява след брака. В историята на английските крале фигурират множество екстравагантни личности, но Едуард IV представлява един от най-известните донжуани.

Той сключва противоречив брак с вдовицата – Елизабет Удвил, на която й липсва благородническо потекло. Първоначално английският владетел се опитва да я убеди да стане негова любовница, но след като Елизабет Удвил заплашва да самоубие, се съгласява да я вземе за негова съпруга. Двамата имат много деца, но крал Едуард продължава да има любовници и е известен с това, че жените твърде бързо му омръзват и ги предава на приятелите си.

Джейн Шор

Ако той е имал по-специални чувства към някоя от любовниците си, то това определено е била Джейн. Аферата между краля и "Лондонската роза" започва през 1476 г. и те остават заедно до неговата смърт. Според биографите Едуард я е наричал "веселата" любовница. Той умира след кратка болест на 40-годишна възраст на 14-ти април, 1483 г. Промяната на статуса на Джейн е много бърза, въпреки че тя се грижи за непосредственото си бъдеще, като поддръжа отношения с доведения син на Едуард IV – Томас Грейс и с най-добрия приятел на краля – Уилям Хейстингс.

Атаката срещу Джейн не идва от кралица Елизабет Удвил или нейните деца, а от Ричард III, брат на вече покойния крал. Тя бива публично осъдена като "позорна и злонамерена жена". Ричард се възкачва на трона след като се уверява, че двамата му племенника са затворени в "Тауър". Съдбата на принцовете е неизвестна, но те не са видени публично след края на лятото на 1483 г.

Ричард III е мразен от някои като узурпатор – кралица Елизабет определено се е страхувала от него, тъй като търси убежище след смъртта на съпруга си в абатството "Уестминстър". След като разбира за формирания срещу него заговор, Ричард предприема незабавни действия. Уилям Хейстингс бива екзекутиран без процес по обвинение в измяна. Джейн Шор е обвинена в предаването на съобщения между Хейстингс и кралица Елизабет и осъдена на открито покаяние по улиците на Лондон. Тя е принудена да прекоси града, носейки само външна фуста и свещ в ръцете си.

Джейн Шор
Джейн Шор е унижавана от тълпата, но не е известно дали е получила физически наранявания.

По-късно тя е изпратена в затворът "Лудгейт", но е освободена от главния адвокат на краля, за който се омъжва. Когато Томас Мор – министър на внука на Едуард IV (Хенри VIII) – я среща след много години, той пише, че красотата й все още е трудно да остане незабелязана. Историята не разкрива как Джейн Шор емоционално е преживяла похода на срама, но актрисата Лина Хийди, която влиза в ролята на Церсей Ланистър, споделя, че за нея е било мъчително преживяване, макар очевидно недействително.

По статията работи: Наталия Тотева

Източници: thevintagenews.com, gameofthrones.wikia.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлИсторияЗдравни съветиСоциални грижиЛюбопитноЛечения