Начало Лайфстайл За свободното време Култура и изкуство Научнофантастичният роман на Томас Едисън, за който никой не знае

Научнофантастичният роман на Томас Едисън, за който никой не знае

Научнофантастичният роман на Томас Едисън, за който никой не знае - изображение

Томас Едисън, един от най-известните изобретатели на всички времена, успява да патентова повече от 1000 открития или подобрения на предишни такива, преди да почине през 1931 г. Едни от най-популярните му постижения са свързани с разработването на електрическата лампа, кинокамерата, фонографа и радиото.

Това, което американският изобретател добавя към биографията си през 1896 г., е почти неизвестната научнофантастична новела, озаглавена „В дълбините на времето“, написана заедно с прочутия за времето си поет и новелист Джордж Парсонс Лантроп.

Всичко започва през 1888 г. с предложението на Лантроп да работи заедно с Едисън върху мемоарите на изобретателя, но последвалият отказ на американския бизнесмен убива начинанието още в зародиш. Това обаче не е краят на професионалните взаимоотношения между двамата мъже, защото не след дълго по време на разговорите им се заражда идеята за научнофантастичен роман, който да бъде вдъхновен от въображението на Едисън, но написан от Лантроп.

Помощта на реномирания писател вероятно е била необходима на американския изобретател, който въпреки завидната си библиотека и репутацията си на библиофил, няма високо образование. Други смятат, че не писателски умения са липсвали на Едисън, а време сам да създаде романа покрай неспирната дейност по патентоването на нови технологични открития.

Каквато и да е била причината, перфектното решение на проблема се е появило в лицето на новелиста Лантроп. Работата по футуристичното произведение започва, когато техните съвременници жадно поглъщат текстовете на първите научнофантастични книги, вдъхновени от последните научни открития. Приблизително по същото време френският писател Жул Верн става известен със своите чудни идеи, видни в романите му „Пътешествие до центъра на Земята“, „Двадесет хиляди левги под водата“ и „Около света за 80 дни“. Едуард Белами и Хърбърт Уелс от своя страна публикуват класиките в научната фантастика - „Поглед назад“ и „Война на световете“ респективно.

Изглежда логично, че в този период на прехвърляне на познатите граници на въображението в литературата, един от най-великите откриватели на своето време, а именно Томас Едисън, решава да даде своя принос.

Въпреки началния ентусиазъм относно проекта, сътрудничеството между двамата мъже не върви гладко, главно заради неохотата, с която Едисън се отнася към романа. Именно поради това крайният резултат е „В дълбините на времето“- по-скоро кратка новела, отколкото стандартен по дължина роман. След завършването на проекта научнофантастичното произведение е публикувано на части в няколко вестника, но не предизвиква очаквания фурор както сред литературните критици, така и сред читателите.

Самата история съдържа някои изненадващо близки до сегашната реалност идеи, както и няколко шантави трудно приложими хрумвания. Накратко, действието се развива през 2200 г., когато младеж на име Джералд Бемис се събужда от сън, след като е бил инжектиран с мистериозна субстанция и е прекарал 300 години запечатан във вакуумиран стъклен цилиндър. В някои отношения този процес има сходство с криогенетиката, но вместо да е замразено, тялото на главния герой е поддържано на стайна температура по време на хибернацията. Остатъкът от историята се фокусира върху впечатленията на Джералд Бемис от непознатото и странно настояще на 2200 г.

Това, което предрича Томас Едисън за бъдещето, включва космически кораби, които могат да прелетят 100 000 мили в секунда, правейки пътуването от Земята до Марс възможно за осем часа. Комуникацията между земляните и марсианците също е станала възможна чрез т.нар. планетарно телеграфиране. Обитателите на нашата планета пък използват за придвижване електрически триколки и файтони с батерии, които може да се презареждат във всеки хотел.

Някои от хрумванията на Томас Едисън, описани във футуристичната новела, са забележително прозорливи, като например превръщането на слънчевата енергия в електричество и инфрачервената фотография. Американският изследовател също така предрича и появата на "вегетариански пържоли" или консумацията на заместители на месото, каквито често се срещат в супермаркетите в днешно време.

Несъстоялите се (засега) нововъведения в научнофантастичния роман включват унищожаването на често срещаните заболявания чрез задължителни ваксинации на децата, антисептични лепенки, които спомагат за израстването на нови зъби, след като се поставят на венците и създаването на порода шимпанзета, които могат да комуникират на английски език.

Въпреки популярната за времето си тематика и известните си и знаменити автори, новелата „В дълбините на времето“ никога не се появява в традиционна книжна форма, а и допреди идването на интернета е почти невъзможно да се намери. Дали си заслужава да се прочете, зависи от индивидуалните очаквания и интерес. Все пак е възможно благодарение на широкия достъп до информация футуристичният роман на Томас Едисън и Джордж Парсонс Лантроп да бъде преоткрит от днешното поколение и да му бъдат отдадени вниманието и одобрението, които не е получил тогава.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: smithsonianmag.com

Още по темата:

5.0, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСпорт и туризъмОрганизацииОбразованиеЛюбопитноСнимки