Най-изумителните снимки, направени от телескопа "Хъбъл"

"Хъбъл" прави снимка със своята камера на същата част от небето, където се намира и обсерваторията в Лас Кампанас, Чили. Всъщност това е първата снимка на телескопа "Хъбъл" (в дясно). Снимката на обсерваторията (в ляво) е направена със 100-инчов телескоп и е типична за такъв вид снимки. Всички звезди, които се виждат, са част от галактиката Млечен път. Снимките от земния телескоп в обсерваторията са по-неясни заради земната атмосфера, докато камерите на "Хъбъл" имат възможност да игнорират атмосферата и да правят по-качествени снимки, които са и с по-голяма резолюция.

Мъглявината Орион (по-позната като М42)
Тази драматична снимка ни предлага възможност да погледнем из бушуващите прах и газ, където се образуват повече от 3000 звезди с различни размери. Някои от тях никога не са наблюдавани при видима светлина.

Мъглявината Карина
Състояща се от газ и прах, мъглявината Карина е разположена на 7500 светлинни години в южното съзвездие Карина. Силната радиация и бурните ветрове (потоци от заредени частици) от близките звезди са причина за възникването на нови. Потоци от газ и прах могат да бъдат видени да излизат от мъглявината.

Кометата ИСОН
Кометата ИСОН пътува на фона на многобройните галактики и звезди на преден план. Леденият посетител, с дългата си опашка, изглежда плува в дълбоко езеро от небесни чудеса. Всъщност кометата е изключително близо. Най-близката звезда до Слънцето е над 60 000 пъти по-далеч, а най-близката голяма галактика до Млечния път е отдалечена на над 30 милиарда пъти.

Мъглявината Пясъчен часовник (Планетарна мъглявина)
Тази снимка хвърли светлина върху слабо изученото "изхвърляне" на звездна материя, която придружава бавната смърт на подобните на Слънцето звезди. Формата на пясъчен часовник може да се получи чрез разширяването на бърз звезден вятър в бавно нарастващ облак, който е по-плътен до екватора си, отколкото до полюсите.

Съзвездието Омега Кентавър
"Хъбъл" заснема това многоцветно съзвездие от 100 000 звезди. Изображението показва малка част от Омега Кентавър, в който има близо 10 милиона звезди.

Галактиката Сомбреро
Това е спирална галактика. По-тъмната част в края е получена в резултат от материал, който засенчва светлината от звездите и газовете зад него. Светещата вътрешност е изпълнена със звезди, които до голяма степен се различават от тези в плоския диск.

Тройно затъмнение на Юпитер
Пет точки — една бяла, една синя и три бели - се отличават по горната част на Юпитер. По-обстойна инспекция на снимките всъщност ни дава информация, че това са три от най-големите луни на Юпитер — Йо, Калисто и Ганимед. Юпитер изглежда е с пастелни цветове на тази снимка, тъй като наблюдението е извършено при инфрачервена светлина.

Ета Карина
100 пъти по-голяма от нашето Слънце, нестабилната звезда Ета Карина може би е най-масивната в нашата галактика. По-мощна е от Слънцето близо 5 пъти. Ета Карина оцелява от гигантска експлозия преди 150 години, когато се превръща в една от най-ярките звезди в южното небе. Незнайно как, експлозията превръща тънък екваториален диск и две големи почти кръгли части, които се движат със скорост от 1,5 мили в час.

NGC 3603
Млада блестяща колекция от звезди, заобиколена от облаци и междузвезден газ и прах - точните съставки, нужни за формирането на нови звезди. Мъглявината е разположена на 20000 светлинни години в съзвездието Карина. Повечето от тези звезди са родени по едно и също време, но се различават по размер, маса, температура и цвят.

Абел 520
Цветовете около това съзвездие се получават при концентрацията на звездната светлина, горещ газ и тъмната материя. Звездната светлина е оранжева, а газа — зелен и син.

Снимка на най-далечния обект
Астрономите не спират да изцеждат "Хъбъл" максимално в намирането на това, което най-вероятно е най-далечния обект, видян някога във Вселената. Светлината на обекта пропътува 13,2 милиарда светлинни години, за да достигне "Хъбъл" (150 милиона години повече от предишния рекорд). Възрастта на вселената е приблизително 13,7 милиарда години. Малкият неясен обект е плеяда от сини звезди, които съществуват 480 милиона години след Големия взрив.

Формалхаут Б
Това е първата видяна планета, която е разположена около друга звезда. За тази фотография "Хъбъл" блокира светлината на звездата Формалхаут, за да направи видим праховия пръстен.

Можете да прочетете повече за историята на телескопа "Хъбъл" тук>>>