Начало Лайфстайл За свободното време Любопитно и забавно Каква е съдбата на оцелелите пътници от кораба Титаник

Каква е съдбата на оцелелите пътници от кораба Титаник

Каква е съдбата на оцелелите пътници от кораба Титаник  - изображение

Съществуват много митове и теории за потъването на кораба "Титаник". Някои изследователи смятат, че скоростта на кораба е  била твърде висока в опасната зона с айсберг, други обвиняват времето, а трети смятат, че това е просто лош късмет. Но само хората, които оцеляват от катастрофата, могат да ни кажат какво наистина се е случило в този ден. 

На 10 април 1912 г. круизният кораб "Титаник" стартира първото и последното си пътуване. Повече от 2000 пътници се качват на борда, а около 1000 души идват, за да се сбогуват с роднините си. В нощта на 14 срещу 15 април лайнерът се сблъсква с айсберг и потъва. Само около 700 души оцеляват. Но каква е тяхната съдба?

Сираците от Титаник

Сираците от Титаник

Двамата братя Мичъл (3 години) и Едмънд ( 2 години) са на кораба, заедно с баща си, който лъже, че е вдовец, и дори записва децата си с фалшивите имена Луис и Ото. Истината е, че той се развежда с жена си и взема децата им без нейно разрешение. Когато корабът започва да потъва, бащата слага синовете си на последната спасителна лодка. Той изрича следните думи към по-големия си син Мичъл:

"Дете мое, когато мама ви посрещне, което тя със сигурност ще направи, кажете й, че я обичах от сърце и все още я обичам. Кажете й, че очаквах от нея да ни последва, за да можем да живеем щастливо и мирно заедно, и да се наслаждаваме на свободата на Новия свят".

Баща им умира, а тогава децата са малки и не говорят английски. Много трудно те успяват да намерят близките си. Месец по-късно на 16 май тяхната майка вижда снимка на момчетата във вестника и си ги прибира.

По-късно животът им е много различен. Мичъл става професор по психология, жени се за своя колежка. Умира на 92-годишна възраст в Монпелие, Франция.

Едмънд работи като архитект и строител. По-късно се присъединява към френската армия по време на Втората световна война и умира на 43 години.

"Непотопяемата" Моли Браун

Моли Браун

Името на госпожа Маргарет Браун е известно много преди да бъде пътник от кораба "Титаник". Тя е една от първите жени в САЩ, които се кандидатират за Сената и активист за правата на жените. 

Когато е в Египет, тя получава съобщение, в което се казва, че най-големият й внук е болен и тя решава да замине за Ню Йорк веднага. Много от нейните роднини дори не знаят,че Маргарет е на борда на презокеанския лайнер.

Маргарет се качва на лодка №6, която и управлява, тъй като човекът, който всъщност отговаря за това, е емоционално нестабилен. Когато корабът "Карпатия" акостира в Ню Йорк, Маргарет е избрана за председател на комитета на оцелелите, успявайки да събере почти $ 10,000 за нуждаещите се. Тя не напуска кораба, докато не се увери, че всеки е получил необходимата медицинска помощ.

След трагедията дамата става още по-известна от преди. Маргарет Браун получава медал за подпомагане на оцелелите от "Титаник", а по-късно е носител й на Ордена на почетния легион (учреден от Наполеон Бонапарт). 

Тя умира от мозъчен тумор в Ню Йорк на 65-годишна възраст.

Актрисата Дороти Гибсън

Дороти Гибсън

Актрисата Дороти Гибсън е в Париж заедно с майка си, когато двете решават да си купят билети за първа класа за най-модерния по онова време кораб. На съдбовния ден, 14 април, Дороти играе на карти с двама банкери и около 11:40 часа тя отива в каютата си, когато чува сирените. Дороти и майка й се качват в лодка №7, която е наполовина празна. Оказва се, че в нея има изтичане и лодката започва да потъва. За щастие те успяват да затворят дупката с дрехи.

Когато пристига в Ню Йорк, Дороти споделя с агента си, че трябва да направи филм за потъването на кораба, защото това е "невероятна възможност". Гибсън сама пише сценарий и носи същите дрехи, с които е облечена в деня на катастрофата. Филмът е пуснат един месец след трагедията, но е приет много негативно от критиците.

Скоро след това Дороти решава да прекрати филмовата си кариера и започва да работи в Metropolitan Opera. Тя живее в Париж през следващите години и умира на 65 години от сърдечен удар.

Ричард Уилямс - да оцелееш, за да спечелиш Уимбълдън

Ричард Уилямс

Ричард Норис Уилямс е на кораба заедно с баща си. Двамата остават много спокойни по време на катастрофата и дори помагат на останалите пасажери. След като се притичват на помощ на всички, те се отправят към мостика, но бащата на Норис загива от отломките на рушащия се кораб. Уилямс успява да скочи във водата и стига до полупотънала лодка с 30 души на нея.

Когато Ричард е на борда на "Карпатия", лекарите искат да ампутират краката му, които са измръзнали, но той категорично отказва, заявявайки, че тези крака ще му трябват. В продължение на часове мъжът постоянно обикаля палубата, за да може да възстанови циркулацията на кръвта на краката си.

Само 6 седмици по-късно той участва в турнир и го печели. Той продължава кариерата си в тениса и печели златен медал на Олимпийските игри, воюва в Първата световна война и става успешен банкер във Филаделфия. В продължение на 22 години Уилям е президент на историческо дружество в Пенсилвания. Ричард Уилямс умира от емфизема на 77-годишна възраст.

Ева Харт - последният пътник, който си спомня в детайли катастрофата

Ева Харт

Ева Мириам Харт е на 7 години, когато се качва на "Титаник" с родителите си. Според нея майка й така и не успява да заспи през нощта, защото имала лошо предчувствие, че нещо ще се случи. Когато корабът започва да потъва, баща й се втурва в каютата, обвива Ева в одеяло и води нея и майка й до лодките. Мъжът изрича последните думи към детето си: "Дръж ръката на майка си и бъди добро момиче." Тялото на баща й никога не е открито.

Ева Харт

Ева става певица и един от организаторите на британската консервативна партия. Тя умира в дома си на 91-годишна възраст.

Злият бизнесмен, който напуска кораба с коварство

Джоузеф Исмей

Джоузеф Брус Исмей е шеф на "Уайт Стар Лайн" - компанията, която построява "Титаник". Той се спасява като изпреварва реда за лодките на жените и децата. В свидетелските си показания мъжът споделя, че през последните няколко минути преди потъването, той се обръща, за да не вижда как потъва кораба.

След катастрофата Исмей е жестоко критикуван от пресата и обвиняван за непристойното си поведение. По-късно той дарява много пари за благотворителност. Исмей се усамотява до края на живота си и умира от тромбоза на 74-годишна възраст.

По статията работи: Илияна Стоянова

Източник: brightside.me

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимки