Истинска ли е "светлината в края на тунела" при среща със смъртта?

Религиозните хора често привеждат като доказателство за съществуването на Бог "дългия тъмен тунел" при близки срещи със смъртта.

Но истината е малко по-различна.

Белгийски учени са анализирали сблъсъка със смъртта при 400 души от целия свят и открили, че преживяванията им са много близки по смисъл, независимо от религията и културата им.

Това означава, че "срещата със смъртта" всъщност е биологичен, не религиозен или психологически процес. Тази теза застъпва д-р Стивън Лорис, който е сканирал онази част на мозъка, която отговаря за тези преживявания.

Той също така открил, че последствията от "срещата със смъртта" могат да се предизвикат и по изкуствен начин.

Хората могат да отключат този процес чрез хипервентилация или бърза промяна на позата. Един от учените изпробвал тези похвати и наистина видял "дълъг тъмен тунел".

При сканирането д-р Лорис открил, че това преживяване предизвиква дейност в участък на мозъка, наречен темпорално париетално кръстовище.

"Навсякъде по света историите за среща със смъртта се появяват постоянно и това означава, че ние можем да подберем подобни фактори и да се опитаме да разберем какво го причинява," казва д-р Лорис. "Това, което открихме предполага, че хората, които не са в съзнание или са изпаднали в кома, може би преминават през наситени неврологични процеси."

Дългият, тъмен тунел и светлината, която идва към теб, докато умираш, всъщност се срещат изключително рядко – това показва проучване, в което са участвали повече от 1 000 човека.

Около половината от пациентите, прекарали сърдечен арест, си спомнят нещо от преживяното – но повечето от тези спомени са плашещи или включват спомени от реални събития (от периода, когато човекът е бил уж мъртъв).

Само около 2 % от пациентите описват "класическа" среща със смъртта – при останалите преживяването е много различно.

Учени от университета в Саутхемптън изследвали 2 060 пациенти, чието сърце за определен период от време е спирало да бие. Няколко от тях си спомняли моменти от операционната зала, докато били "мъртви".

"Това е изключително важно откритие, тъй като досега се смяташе, че при подобни събития, свързани със смъртта, халюцинациите и илюзиите са нещо типично, и се появяват или преди сърцето да спре, или след като е било успешно рестартирано, но не и, че преживяванията, докато сърцето не е работело, имат връзка с реалността."

по статията работи: Величка Мартинова