Начало Лайфстайл За свободното време Фреш наука Вижте 15 от най-невероятните снимки, направени от сондата Касини – част 2

Вижте 15 от най-невероятните снимки, направени от сондата Касини – част 2

Вижте 15 от най-невероятните снимки, направени от сондата Касини – част 2 - изображение

Множество луни

Сатурн и луните му

Тази невероятна снимка показва пет от 53-те потвърдени луни на Сатурн.

От ляво: Янус, който се движи отвъд пръстена А; малката Пандора, между пръстените А и F; ярката луна Енцелад; Мимас, отчасти видима; и отпред, втората по големина луна на Сатурн Рея (отрязана в края на снимката).

Трите полумесеца

Три от луните на Сатурн

Тази снимка е толкова неземна, че прилича на извадена от някой научнофантастичен филм: три полумесеца, три от луните на Сатурн.

Въпреки че изображението е минималистично, могат да бъдат направени някои интересни наблюдения. Титан, най-голямата луна на снимката, е леко неясна заради мъгливата си атмосфера и светлината се простира отвъд полумесеца, заради начина, по който мъглата я пречупва.

Рея, втората по големина луна, пък показва своята набраздена ледена повърхност. Дори малката Мимас изглежда груба заради изпъстрената си с кратери повърхност.

Къде има вода…

Сатурн

Тази поразителна снимка показва пръстените на Сатурн и две от по-интересните луни на планетата: Енцелад и Титан (отзад), осветени откъм гърба от Слънцето. Заради мъгливата атмосфера на Титан, светлината от Слънцето се пречупва, създавайки подобен на полумесец ефект.

Розата

Буря на Сатурн

В центъра на хексагона около северния полюс на Сатурн съществува постоянна високотурбулентна буря, оформяща водовъртеж.

Окото на бурята е с диаметър 2 000 км, като облаците се движат със 150 м в сек.

За нея не се знаеше много, докато не настъпи промяната на сезоните и северният полюс не бе огрят от слънчевата светлина. Тази снимка е оцветена във фалшиви цветове, и е една от първите направени на областта – на 27 ноември 2012 г.

Червеният цвят индикира ниско разположени облаци, а зеленият – височинни.

Порестият Хиперион

Хиперион

Касини прелетя близо до Хиперион през 2005 г. и улови един много близък кадър на луната с неправилна форма, показвайки накъдрени подробности от странната й повърхност.

Странната й гъбеста повърхност си остава все още загадка за учените, но те смятат, че плътността й е необичайно малка, което я прави пореста и със слаба гравитация.

Това би означавало, че частиците, избити при евентуален сблъсък не се задържат, което би запазило формата на кратерите на Хиперион, вместо да обгърнат планетата.

Дафнис

Дафнис

Сатурн притежава няколко луни, които орбитират по ръба на пръстените му, оказвайки влияние върху формата им, докато го правят.

Това е Дафнис, открита от екипа, ръководещ мисията на Касини. Тя е малко тромава луна, която обикаля в процепа на Кийлър – празно пространство с широчина 42 км в пръстена А.тъй като е леко ексцентрично, разстоянието от Сатурн варира с 9 км и се движи надолу-нагоре около 17 км.

Това движение създава вълни, там където Дафнис докосва краищата на процепа на Кийлър, както вертикално, така и хоризонтално, издърпвайки ръба на пръстена с гравитацията си.

Сиянието на Сатурн

Сатурн

Земята не е единствената планета, която има северно и южно сияния – светлинният феномен високо в слоевете на атмосферата.

Касини направи инфрачервени снимки на южния полюс на Сатурн през 2010 г., което позволи на учените за първи път да изследват сиянието му.

Учените откриха, че сиянието на планетата се получава по подобен на земния начин – магнитосферата насочва частици от соларния вятър към полюсите, където те си взаимодействат с плазмата във високите слоеве на атмосферата, създавайки невероятното светлинно шоу.

Астрономите също така констатираха факта, че луните на Сатурн също оказват влияние върху сиянията – причиняват електромагнитни вълни при преминаването си през магнитосферата на Сатурн.

Плискащите се пръстени

Пръстените на Сатурн

Краищата на пръстените на Сатурн не са плоски. Тази снимка показва ръба на пръстен В, където извисяващите си на 2.5 км структури създават високи сенки.

Не е съвсем ясно какво стимулира образуването на тези формирования, но изследователите, които стоят зад мисията Касини, смятат, че малки спътници или малки луни орбитират отвъд ръба на пръстена и го притеглят, създавайки този "плискащ се" ефект.

Виждали сме подобни структури да се появяват в процепа на Кийлър, създадени от притеглянето на Дафнис.

Този феномен е видим само по време на равноденствието, което се случва на 15 години. Тогава слънчевите лъчи огряват пряко екватора на Сатурн, около който се развиват пръстените на планетата, което от своя страна позволява на сенките да се разпънат върху структурите и да ги направят видими.

Към първа част > > >

по статията работи: Величка Мартинова

източник: sciencealert.com

Още по темата:

0.0, 0 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиИсторияЛюбопитноПсихологияОрганизации