Начало Лайфстайл За свободното време Култура и изкуство 38 години от смъртта на Емилиян Станев

38 години от смъртта на Емилиян Станев

38 години от смъртта на Емилиян Станев - изображение

На 15 март се навършиха 38 години от смъртта на бележития български писател Никола Стоянов Станев, известен с литературния псевдоним Емилиян Станев. Той е роден в Търново през далечната 1907 г. Произведенията  му са разнообразни и запомнящи се – като започнем с книгите за деца и юноши "През гори и води", "Лакомото мече", "Чернишка", и завършим с върха в неговото творчество – романът "Антихрист" и повестта "Крадецът на праскови".

Нека днес си спомним и почетем паметта на този български автор с няколко негови цитата. Надяваме се да ви провокираме да отворите отново някоя негова книга или просто да се замислите за детството, любовта и още нещо…

"Колко е трудно за човешкото сърце да обича света и същевременно да знае ужаса на битието! От това идва най-голямата скръб и колкото и да е чудно, най-голямата човешка сила..."

"Тоя поглед я изплаши. Никой не беше я поглеждал така всеотдайно, така пламенно, с такъв предан и жадуващ поглед, в който нямаше никакво смущение и никаква прикритост. Стори й се, че го опозна в един миг и видя цялата му душа. И тя съзна, че отговаря на тоя поглед без да иска, с цялото си същество, по един необясним начин, сякаш внезапният издиг на чувствата беше я понесъл като морска вълна."

"Човек обича, затова търпи. Който нищо не обича, нищо не търпи..."

"Неочаквано той сплете пръстите си с нейните. Сякаш електрически ток преля от него в нея. Тя усети другата му ръка на кръста си и се отдръпна, за да избегне тая опасна ласка. Но ръката му не се махна. Той я притегли към себе си и преди да се опомни, целуна я с жадни, трепетни устни..."

"Понякога постигаме в себе си тихо щастие, като се заглеждаме в птиците, цветята и въобще в природата, и ни се струва, че навлизаме в един чудесен свят, някаква еманация на зримата реалност, в която е скрит смисълът на света и на човека."

"Събуждам се сутрин след тежък сън, вслушвам се в себе си и питам душата: „Що ти е сега, скитнице небесна и поднебесна?“ А тя се смее като дете след плач и пак чака, жадна за нови страдания.”

“Не отнемайте на човека представата за прекрасното, защото е по-потребна от хляба, тъй като пази в себе си извора на надеждите и без нея сме скотоподобни от алчност и земни блага.”

"Където и да отида, аз не проявявам толкова интерес към чуждото, колкото към българското. И отивайки в Англия или Франция, замислям се за нас, за нашия народ, за нашата страна."

"Смятате ли, че литературата е помогнала с нещо светът да стане по-добър? – Не от желание да зачудвам, а защото все повече се убеждавам – изкуството не по-малко е развращавало човека, отколкото го е издигало."

по текста работи: Величка Мартинова

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиЛюбопитноТестовеПсихология