Начало Лайфстайл За свободното време Култура и изкуство Пловдив става Европейска столица на културата през 2019 година

Пловдив става Европейска столица на културата през 2019 година

Пловдив става Европейска столица на културата през 2019 година - изображение

Пловдив бе предпочетен от журито за Европейска столица на културата, председателствано от Стийв Грийн и съставено от европейски и български експерти, пред останалите български градове-кандидати за титлата Европейска столица на културата през 2019, когато България и Италия ще домакинстват инициативата на Съвета на министрите на културата на Европейския съюз. Изборът на Пловдив стана факт в навечерието на националния празник Съединението на България, а окончателното му потвърждение ще стане факт през 2015 година. То е в ръцете на Съвета на министрите на ЕС, който трябва да го приеме и официализира с решение на министрите на културата на редовното заседание на Съвета на ЕС, но тъй като досега няма случай изборът на експертното жури да е бил компрометиран по някакъв начин, участието на Пловдив трябва да бъде разглеждано като сигурно.

Преди да обяви Пловдив за едноличен кандидат за Европейска столица на културата, журито по избирането му посети всички български градове, които получиха номинация за това домакинство след пресяването на първоначално одобрените осем кандидати -  Варна, Велико Търново, София (и Югозападен район). Бургас, Габрово, Русе и Шумен бяха останалите четири български града, кандидатствали за наградата от 1,5 милиона евро. Същата процедура предстои да бъде извършена през октомври в Италия, която излъчи като кандидати градовете Реджо Калабрия, Калиари, Лече, Матера, Перуджа, Равена и Сиена.

За разлика от България, която ще направи своя дебют през 2019 година и би трябвало отново да домакинства програмата през 2032 година, Италия вече има три домакинства зад гърба си. Тя е втората държава, която още през 1986 година домакинства инициативата Европейска столица на културата, замислена и осъществена от гръцката актриса Мелина Меркури, придобила световна известност с ролята си в лентата "Никога в неделя" на нейния съпруг Жул Дасен. През 2014 година се навършиха 20 години от смъртта на Меркури, която остави богато културно и социално наследство, тъй като освен в изкуството, се реализира повече от успешно в политиката с няколко министерски мандата по времето на управлението на Андреас Папандреу.

Тя излиза с предложението за програмата Европейска столица на културата през 1983 година. Нейната цел е да съсредоточи вниманието на европейските граждани върху културата, тъй като смята, че тази толкова важна сфера от живота на съвременния западен човек е пренебрегвана за сметка на политическите и икономическите проблеми и проекти в страните от Стария континент.

Програмата е одобрена и започва да работи незабавно, като за първа Европейска столица на културата е избрана Атина (1985 година), а на следващата година домакинството е подето от Флоренция. Следват Амстердам, Берлин, Париж, Глазгоу, Дъблин, Мадрид и прочее европейски градове, които и днес са считани за културните центрове на Стария континент. След безпрецедентното домакинство на девет града през 2000 година - Авиньон, Берген, Болоня, Брюксел, Хелзинки, Краков, Прага, Рейкявик и Сантяго де Компостела – инициативата почти без изключение обхваща по два европейски града, намиращи се в различни държави. През 2014 година това са Рига (Латвия) и Умеа (Швеция), които поеха щафетата от Кошице (Словакия) и Марсилия (Франция).

По своя замисъл програмата Европейска столица на културата има за цел да даде възможността на различни градове на Стария континент да популяризират богатството и разнообразието на своите културни традиции и ценности, а също така на бъдещите си проекти, които биха могли да зададат тон на бъдещото културно развитие не само в Европа, но в Западния свят изобщо. Също така това е начин европейските граждани да се почувстват свързани от общото си културно минало, настояще и бъдеще както в исторически, така и в географски смисъл, въпреки контрастите в социално-икономически аспект, които неминуемо създават напрежение и скептицизъм относно реалната полза от функционирането на Европейския съюз, в чийто състав към момента влизат 28 държави.

Обикновено градовете, които са били избирани за европейски столици на културата, са получавали и са се възползвали по забележителен начин от възможността да променят облика си, да решат редица свои проблеми в различни области, не само в сферата на изкуствата, да повдигнат самочувствието на своите граждани и да ги направят много по-отговорни и заинтересовани към съдбата на мястото, което са избрали да населяват, и, разбира се, да генерират сериозен ръст в постъпленията в общинската каса от широк кръг културни мероприятия и културен туризъм – понятие, което към момента може да бъде отнесено към много малко културни събития у нас.

Можете да откриете максимално подробна, прозрачна и понятна информация относно цялата процедура по избора на Европейска столица на културата в България от доклада на Европейската комисия, публикуван в официалния й сайт в директорията Creative Europe.

Както вече стана дума в начало, журито за Европейска столица на културата е с председател Стийв Грийн, а ето кои са останалите му членове: Проф. Светлана Христо (вицепредседател), Д-рМанфред Гаулхофер, Сър Джеръми Исаакс, Мария Кашукеева, Ану Кивило, Проф. Камелия Николова, Джорди Пардо, Георги Тошев, Д-р Людмил Вагалински, Проф. Ивайло Знеполски, Профл. Elizabeth Vitouch и Норберт Ридъл.

Още по темата:

0.0, 0 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлИсторияНовиниСоциални грижиЛюбопитноСнимкиЗдравни съветиСпортАнкетиРецептиОрганизацииНормативни актовеГеографияПроизводителиЗаведенияОбразованиеАптекиСпециалисти