Мълниите на Кататумбо – уникалният природен феномен над езерото Маракайбо

Можете ли да си представите, че на Земята съществува място, където годишно падат по над 1 200 000 светкавици, а само за един час броят им е близо 300? От хилядолетия насам това се случва почти всяка нощ и понякога в продължение на 10 часа! Мястото, където се наблюдава този уникален природен феномен, не нарича "Faros del Catatumbo" (Фаровете на Кататумбо) над езеро Маракайбо.

Светкавиците, падащи там, се виждат от над 400 километра разстояние, от където идва и прозвището на местността. Тази статия ще ви отведе във Венецуела и по точно там, където река Кататумбо се влива в езерото Маракайбо и където най-малко през 140 нощи в годината небето бива раздирано от Relаmpago del Catatumbo – Мълниите на Кататумбо, които са считани за най-големия генератор на тропосферен озон на планетата.

Езерото Маракаибо, което всъщност е огромен залив, свързан с Карибско море чрез тесен провлак, се намира в северозападна Венецуела и мие бреговете на втория по големина град в латиноамериканската държава след Каракас, който носи същото име. Геолозите са на мнение, че някога Маракаибо действително е било езеро (сладководен басейн, който в последствие става соленоводен, заради притока на морска вода), както и че произходът му датира от поне 20 милиона години, което го прави едно от най-древните езера на планетата.

Първият европеец, който открива залива, е Алонсо де Ойеда – един от спътниците на великия мореплавател Америко Веспучи, на когото са кръстени американските континенти. В езерото има няколко по-големи острова като Запара, Тоас, Сан Карлос, Исла де провиденсиа, Лос Пахарос, Марака и др., а броят на жителите от околните населени места, изкарващи си прехраната чрез риболов, е над 20 000. Най-големият източник на приходи за региона обаче е нерафинираният нефт, който се добива в околностите му.

В близост до езерото се намират планинските масиви Cordillera de M Rida и Serran a del Perij, част от планинската верига на Андите, които достигат до почти 5000 метра надморска височина за единия и 3600 метра за другия масив. Ветровете, духащи над езерото, което се простира на повече от 13 000 квадратни километра площ, срещат хребетите на тези планински масиви и този факт, плюс влажността на въздуха и високите температури, създават предпоставката за изключителния природен феномен, при който се образуват вертикално разположени облаци, формиращи електрически арки с височина между 2 и 10 километра. Обикновено първите светкавици прорязват небето над езерото и тресавищата около устието на река Катаумбо един час след здрачаване.

Между 1997 и 2000 година Нелсон Фалкон извършва няколко проучвания в района и пресъздава първия микрофизичен модел на Мълниите на Кататумбо, като идентифицира метана (известен още като блатен газ) в блатистите околности на езерото и залежите от нефт като основни причинители на явлението. Първото писмено споменаване на "Relаmpago del Catatumbo" датира от края на XVI век.  Феноменът е описан от великия испански поет и драматург Феликс Артуро Лопе де Вега и Каприо в епичната му поема "La Dragontea" (1595 г.), вдъхновена от победата над английския завоевател сър Франсис Дрейк. Предполага се, че именно светкавиците над Маракайбо издават присъствието на корабите му на испанския гарнизон. Благодарение на тях и днес местните рибари се ориентират безпогрешно през нощта, без нуждата от друг вид навигация.

Записани са няколко случая, когато за период от няколко седмици "Relаmpago del Catatumbo" "изгасва". Най-скорошният е от 2010 година, когато екстремната суша в региона довежда до драстична промяна в атмосферните условия и близо два месеца не се наблюдава нито една подобна буря. Тъй като Венецуела се захранва с електричество от водни електроцентрали, сушата довежда до проблеми с електрозахранването, а местните жители са обезпокоени, че времето на "Relаmpago del Catatumbo" може и да е изтекло. Това, от своя страна, може да доведе и до пълна промяна в климата, имаща отношение и към озона в тропосферата. Друг такъв случай датира от 1906 година, когато мощно земетресение разлюлява бреговете на Колумбия и Еквадор, причинявайки гигантско цунами.

Дотук всичко звучи страшно и опасно. Но дали е така? Всъщност тази природна картина е красива и впечатляваща. Заслужава си поне веднъж в живота да се види на живо, макар и от разстояние. Как мислите?

Споделете, бихте ли посетили Венецуела, за да видите този природен феномен?

Вижте Maracaibo, Zulia - Venezuela на по-голяма карта 

Снимки: flickr.com